Разбирам колко силно желаете да разберете какво точно стои зад усещането Ви за вътрешна тежест, тревожност и дългогодишна болка и да си помогнете. И това търсене – макар и да не носи веднага облекчение – е важна и много стойностна стъпка към промяна.
Симптомите, които описвате – тревожност, депресивни състояния, гняв, изолация – се срещат както при синдром на дефицит на вниманието при възрастни (ADHD), така и при комплексна посттравматична симптоматика (Complex PTSD). Това, че не сте била хиперактивна, не изключва ADHD – при много жени и момичета той се проявява основно с разсеяност, вътрешно напрежение, емоционална импулсивност, трудности в организацията и чести усещания за претоварване или вина.
От друга страна, детството, което споменавате – с липса на сигурна привързаност, емоционално отхвърляне, гладуване и самота – действително създава основа за дълбоки вътрешни рани, които се проявяват по различни начини в зряла възраст. Комплексната травма невинаги се припокрива напълно с диагностичните описания. Не е нужно да съвпадат всички критерии, за да има основание за страдание или търсене на помощ. Всеки организъм – психически и физически – реагира според своята устойчивост и стратегии за оцеляване.
Важно е да подчертая, че онлайн тестовете дават само ориентир. Те не заменят индивидуалната среща и професионалната оценка. Често реалността не е една-единствена диагноза, а комбинация от преживявания, начини на справяне и адаптации, изграждани с години.
Самодиагностицирането крие своите рискове – както и поставянето на етикети, които могат да създадат усещане за ограничение или съдба, вместо за разбиране. Симптомите, които описвате, се припокриват не само между ADHD и CPTSD, но и с част от проявите на граничното личностово разстройство.
Това обаче не означава, че непременно присъства някое от тези състояния, или че присъстват и трите. Диагнозата не е присъда, а хипотеза, която изисква внимателно разглеждане в контекста на личната история, устойчивост и вътрешен свят.
Това, което преживявате, заслужава внимание, разбиране и системна грижа – не защото „има нещо сбъркано“, а защото носите дългогодишна болка, която очевидно не е била чута и подкрепена достатъчно.
Ако в някакъв момент усетите, че бихте искали да говорите с психолог – било с мен или с друг специалист, към когото имате доверие – това ще бъде начало на процес, в който ще сте видяна не само като човек със симптоми, а като човек с история, нужди и сила да оздравява.
На Ваше разположение съм, ако решите да направите тази стъпка.
С уважение,
Галина
Психолог-консултант