въртящите-се-дервиши-и-руми

Спри да действаш като вълк и осезай как те изпълва любовта на пастира.

В тази статия:

Суфизмът и корените на дервишите

Дервишите принадлежат към мистичното течение в исляма – суфизъм. Думата „дервиш“ произлиза от персийски и означава „бедняк“ или „аскет“ – духовен човек, който се отказва от материалните богатства и земните удобства, за да търси директна връзка с божественото.

Суфизмът възниква около VIII–IX век като реакция срещу формализма на официалните религиозни структури. Суфистите вярват, че Бог може да бъде преживян директно чрез молитва, медитация, песен и танц. С течение на времето се оформят различни суфийски ордени, сред които един от най-известните е Мевлеви, основан в Турция през XIII век.

Географски и културен произход

Дервишите и танцът сема произлизат от района на Персия (днешен Иран) и Анатолия (днешна Турция). Именно в град Коня (днешна Турция) орденът Мевлеви се утвърждава като духовен център. Традицията на въртящите се дервиши се развива и процъфтява през периода на Османската империя, като се превръща във важна част от ислямската духовна и културна история.

Дервишите стават влиятелни фигури не само духовно, но и културно. Тяхната философия и поезия оставя трайни следи в литературата, изкуството и музиката на Близкия изток и света.

Защо дервишите практикуват сема?

Практиката на въртенето (сема) се заражда от убеждението, че чрез физическо движение човек може да навлезе в състояние на духовен екстаз и трансцендентност. Танцът има дълбок символичен смисъл:

  • Въртенето символизира въртенето на планетите и звездите около слънцето, както и движението на душата около божествената истина.
  • То също изразява идеята за цикличност на живота, единство на творението и връзка между човека и Бога.

Джалал ад-Дин Руми и орденът Мевлеви

Въртящите се дервиши са неразривно свързани с името на персийския поет и мистик Джалал ад-Дин Руми (1207–1273), който живее през XIII век в град Коня. Руми, наричан още Мевляна („нашият учител“), създава ордена Мевлеви, чиито последователи започват да използват въртенето като духовна практика за достигане на екстаз и духовно единение.

Според легендата, самият Руми открива тази практика след дълбоката скръб по загубата на духовния си учител и приятел – Шамс от Табриз. В един момент на покруса и отчаяние, Руми започнал да се върти в кръг около себе си и открил, че чрез въртенето може да се свърже с висши измерения на съзнанието, постигайки спокойствие и божествено единство.

словото на руми като терапия книга

Словото на Руми като терапия – Невзат Тархан

Преоткрийте мъдростта на Руми с книгата на проф. д-р Невзат Тархан, който съчетава древните притчи с модерната психотерапия. Тази книга предлага вдъхновение и практически насоки за постигане на емоционална интелигентност, вътрешна хармония и психическо укрепване.

Направете първата крачка към личното си просветление – вземете книгата сега! Позволете на древната мъдрост да преобрази живота ви и бъдете готови за истинска промяна!

Наследството на въртящите се дервиши

Днес въртящите се дервиши са познати по целия свят. В град Коня всяка година се провежда фестивалът на Руми, където хиляди поклонници и туристи наблюдават танца сема като почит към великия поет.

За мнозина практикуващи сема остава преди всичко дълбоко духовна и лична практика, а не просто атракция. Орденът Мевлеви продължава да съществува и има последователи, които приемат практиката като начин на живот.

Макар през 1925 г. Кемал Ататюрк официално да забранява суфийските ордени в Турция като част от секуларизацията на страната, след 50-те години на XX век орденът и сема се възраждат – първоначално под формата на културна традиция, а по-късно – и като духовна практика.

Същността на тази култура и до днес е жива – не само в красивите представления, но най-вече в хората, които я преживяват искрено, като следват мъдростта на Руми за любовта, състраданието, самопознанието и вътрешния покой.

Танц, който докосва душата

Сема е танц, който не цели да впечатли окото, а да отвори сърцето. Той не преследва ритъма на музиката, а ритъма на Вселената. Танцът на въртящите се дервиши е медитативен ритуал, в който се въртиш, за да спреш. Спираш света. Спираш мислите. И се обръщаш към сърцевината, която говори.

Днес, когато животът тече на високи обороти, когато шумът отвън заглушава вътрешната истина, мъдростта на суфизма и тази на поета Руми ни връща към забравеното изкуство на вечната ни връзка. Към центъра, който не се променя, колкото и да се въртим.

С всяко движение дервишите изоставят егото, прегръщат смирението, и се превръщат в канал за Любовта. Те въртят дясната си длан към небето, лявата – към земята, сякаш казват:

Приемам светлина, за да я даря на света.

В този жест се крие цялата философия на служенето, на трансценденцията, на съединението между небето и земята. Въртящият се дервиш не търси смисъл – той се превръща в самия смисъл.

Дълбочината на въртенето и символиката на танца

Танцът на дервишите не е просто ритуал. Той е психологическа алегория на вътрешната трансформация. Представи си как центърът ти остава неподвижен, докато всичко около теб се движи. Именно това е същността на психическата устойчивост – да съумееш да останеш в покой, докато светът те изпитва.

Страданието е дар. В него се крие благодат.

Въртенето е като психотерапия в движение. Вместо да анализираш, преживяваш. Вместо да се бориш, се отпускаш. Има нещо изцеляващо в това да пуснеш контрола и да се слееш с ритъма на съществуването. Сема ни учи, че не е нужно да разберем всичко, за да го приемем. Понякога самото приемане е вратата към покоя.

Дори и да не се въртим физически, ние ежедневно се въртим вътрешно – около идеи, страхове, спомени, желания. Какво би станало, ако вместо около травмата, се завъртим около надеждата? Ако вместо около вината, се завъртим около състраданието?

Руми – поетът на душата и вътрешната трансформация

В сърцето на този танц стои Руми – не просто поет, а духовен фар. Руми не пише, за да впечатли. Той пише, за да припомни, че душата е дом, а не посока. Че сме любов, още преди да я получим. Че болката не е враг, а пратеник.

Раната е мястото, през което Светлината влиза в теб. — казва той.

В този един ред се крият векове на мъдрост. Това, което днес наричаме интеграция на травмата, той нарича приемане на божествения замисъл.

Руми ни приканва да се освободим от илюзията за разделение. От страха да се изгубим. Защото, както той ни напомня:

Ти не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.

Всяка негова метафора е път към себе си. Път към Истината, който минава през Любовта.

Мъдростта на Руми в ежедневието ни

Може би се питаш как поезия, писана преди векове, може да ти помогне днес — когато си самотен, объркан, когато не знаеш накъде. Истината е, че думите на Руми не остаряват, защото говорят езика на душата. А душата няма възраст.

Когато си тревожен: „Премести се от ума към сърцето – там ще намериш дом.“

Когато си наранен: „Не се обръщай от болката. Тя държи ключа към трансформацията.“

Когато си изгубен: „Търси в себе си това, което търсиш в другите.“

Това не са просто красиви думи, те са вътрешни ориентири. Те не решават проблемите ти, но осветяват пътя ти към решение. Не премахват болката, но те карат да я погледнеш с нови очи — очи, в които има нежност, разбиране, покой.

Открий своя вътрешен дервиш

Може би няма да се облечеш в бяло и да се въртиш под звуците на ней, но може би ще спреш за миг, ще вдишаш, ще се запиташ:

Къде е моят център?

Открий вътрешния си дервиш в моменти на тишина. Ползвай го в кратките паузи между мислите. В дъха, който поемаш със съзнание. В прошката, която си позволиш. В сълзата, която оставяш да отпътува. В усмивката, която не е за света, а само за теб.

Въртене към себе си

Светът ще продължи да се върти. Въпросът е — ще се въртиш ли с него, без да се изгубиш?

Дервишите ни учат, че в центъра на всяко въртене стои неподвижната точка на съзнанието. Там се чува гласът на душата. Там Руми шепне и до днес. И ако се заслушаме внимателно, може би ще чуем това просто послание:

Върни се у дома. У дома е Любовта.