Какво е вътрешно дете

В тази статия:

Когато проявяваме незрялост, често се оправдаваме с „детето в нас“, защото навярно се надяваме всичко да ни е простено, както прощаваме на децата.

Децата винаги бързат да пораснат, за да вкусят от свободата на решенията си, но след като облекат костюм на възрастен, разбират, че размерът на тялото изпреварва готовността за поемане на отговорност, а често и възможността за здравословни отношения с другите.

Къде се намира вътрешното дете?

Всеки от нас има ВЪТРЕШНО ДЕТЕ.

Ако някога сте посещавали психолог, най-вероятно е потърсил причината за проблемите ви, като е изследвал детството, посочил е моделите, които повтаряте и задължително се е заловил с „вътрешното ви дете“.

Вътрешното дете е част от подсъзнанието, която възниква още след зачеването. Тя възприема всичко случващо се, още преди да имаме способността да го осмислим (умствено или емоционално).

Тази важна част от нас съхранява емоции, вярвания и спомени от миналото, както и мечти за бъдещето.

Кога се изявява вътрешното дете?

  • При спомена от аромата на току-що изпечените от баба курабийки.
  • При спомена как някой ни се е подигравал в училище като малки.
  • При спомена как татко вечно го е нямало.
  • При спомена за страха, когато учителката извика нашия номер на дъската.
  • Когато започваме нова работа и сме горди със себе си.
  • Когато, като тийнейджъри, отчаяно сме искали да сме в групата на готините.
  • Когато се влюбваме.
  • Когато се чувстваме страхотно с други хора и ни е уютно, комфортно и весело.
  • Когато някой ни предаде и се чувстваме наранени и излъгани.

Вътрешното дете непрекъснато общува с нас. След като вече знаем за съществуването на тази наша невинна версия, ставаме бдителни за нея и започваме да я слушаме, защото това е истинското ни аз, преди да се натрупат купища от натрапени вярвания.

Страда ли вътрешното дете?

Емоциите са нашата навигационна система, която ни показва какво не е наред.

Някои от симптомите, че вътрешното ни дете е травмирано, са:

  • самосаботаж,
  • склонност към пристрастявания (комар, наркотици, алкохол, секс, телевизия, храна и др.),
  • стремеж към перфекционизъм, невъзможност да понесем провал,
  • тревожността и страхът са обичайни състояния,
  • постоянно неодобрение към себе си и самокритичност, независимо от степента на постиженията ни,
  • невъзможност да останем в настоящия момент (не сме в тялото си),
  • работохолизъм, постоянна ангажираност,
  • чувства на срам, страх, вина и др.

Симптом може да бъде, ако имаме проблемни отношения с другите, ако не можем да организираме времето си или не успяваме да регулираме сами емоциите си. Всички те са сигнал за неизлекувани травми, а пътят към вътрешното ни дете е първата посока, в която трябва да поемем.

Когато забележим, че сме тревожни, че се страхуваме, че изпадаме в перфекционизъм или че отбягваме определени хора и ситуации, значи вътрешното ни дете търси безопасност и сигурност.

В такива моменти то действа първосигнално, като базира поведението и решенията си на определени вярвания, спомени от миналото и фантазии (илюзии); прави всичко, което би му донесло усещане за безопасност.

Неизлекуваните травми от детството се усещат от възрастния като огромен товар. Когато вътрешното дете е живяло в нестабилност, в несигурност или опасност, то може да попречи на каквито и да е промени да навлязат в живота, защото чувства страх от новото.

За да възстановим баланса, е необходимо да придобием зрялост, гъвкавост, увереност, постоянство и отговорност. Важно е да създадем връзка с вътрешното ни дете, да станем най-добрия му приятел и защитник, докато емоционалните му нужди бъдат срещнати.

Как да създадем връзка с вътрешното си дете?

Необходимо е първо – да започнем диалог с него и второ – да се вслушваме в нуждите, желанията и мечтите му и най-вече – да предприемем действия за осъществяването им.

Има много начини да сме опора и безопасна среда за вътрешното ни дете. Възможно е да поиска да изрази гняв заради някаква несправедливост, да поплаче заради спомен, или пък да сподели дълбоко пазена тайна.

При всички положения, ако креативността ни е блокирала, цярът е във вътрешното ни дете. Когато заглушаваме гласа му, отричаме цели части от себе си.

След като възстановим връзката с вътрешното ни дете, то вече „знае“, че не е изоставено, че има подкрепата ни и ще започне да се разкрива все повече.

Особено важна е работата с вътрешното дете след травмиращи събития, като загуба на близък, физическо и сексуално насилие, неглижиращи, садистични, нарцистични, емоционално недостъпни родители и др.

Необходимо е да му осигурим безопасна среда – емоционална или физическа, да предприемем действия, като установим нови граници със съответните хора и ситуации, които са го наранили в миналото, за да придобие увереността да започне смело да заявява нуждите си.

Щастливото вътрешно дете

Излекуването ни от старото, зачитането на вътрешното ни дете, неговото празнуване и приемане са начинът да се обичаме и да бъдем будни родители за нашите собствени деца, за да не предаваме травмите си от поколение на поколение.

Успешните, спокойните и щастливите хора са интегрирали вътрешното си дете. Направили са го част от бита си, от усещанията си, имат го предвид при взимането на всички важни решения. Успешните хора са емоционално регулираните, балансираните, хората с хармонични връзки и вътрешен мир.

Щастливото вътрешно дете е щастливо да опитва нови неща – така и ще го разпознаете. Ще разберете, че е щастливо, дори когато е разочаровано, по начина, по който приема провалите. То може да понесе обиди, няма да чувства вина, страх или срам за нещата, които преди са му оказвали силно негативно влияние.

Щастливото вътрешно дете няма да действа импулсивно и няма да търси одобрението на другите. Няма да се чувства длъжно на родителите си и няма да се страхува да им каже какво мисли наистина. То е безгрижният творец, който се събужда с усмивка, както широко се усмихват всяка сутрин малките деца, като станат от сън.