В тази статия:
- Длъжни ли са децата да се грижат за родителите си?
- Нормата
- Програмиране, проектиране на вина
- Травма, гняв, прекъсване на контакт
- Здравословни граници и комуникация
- Отношения между пораснали деца и техните родители (статистика)
Връзката между родители и деца е едно от най-значимите социални взаимодействия в нашето общество. Но как се променя тази връзка, когато децата пораснат и станат възрастни?
В тази статия ще разгледаме различни перспективи върху връзката между родители и техните пораснали деца.
Длъжни ли са децата да се грижат за родителите си?
Въпросът звучи провокативно и колко от нас всъщност се осмеляват да си го зададат? Повечето хора се страхуват да отговорят откровено, за да не бъдат заклеймени и да се сдобият с още срам и вина. Може да помислите до края на статията.
Нормата
Научните изследвания показват, че порасналите деца, които имат добра връзка със своите родители, са по-щастливи и с по-добро психическо здраве. Те са по-уверени в себе си, по-добре регулират емоциите си и имат по-високо ниво на самоуважение.
Съществуват и културни различия в това как се променя връзката между родители и техните деца, когато станат възрастни. В някои култури, където възрастните деца са задължени да се грижат за своите родители, връзката им е много по-близка и интимна.
Такава е културата в Япония, например, където се прилага традицията на „oyakoko“ (яп. – „грижа за родителите“). Според нея възрастните деца са задължени да се грижат за своите родители, да им помагат в бита и при необходимост от грижи за здравето. Законодателството изисква от децата да се грижат за своите родители, ако те нямат възможност.
В други култури връзката между родители и деца е по-отдалечена и формална, когато децата започнат да създават свои семейства. Такава култура, например, е шведската. Там се насърчава индивидуалната независимост и личната свобода, като възрастните деца често се тласкат към самостоятелност и търсене на собствен път в живота.
Родителите и децата в Швеция се държат по-отдалечено едни от други, без да се чувстват неприятно или недостатъчно свързани. Тяхната отдалеченост не означава, че членовете на семействата не са близки помежду си – просто отношенията между родителите и децата са по-формални и резервирани, в сравнение с някои други култури.
По друг начин стоят нещата, когато студените отношения се дължат на конфликти. Научните изследвания показват, че възрастните, които имат проблеми във връзката с родителите си, често са изложени на по-голям риск от различни психически заболявания като депресия, тревожност и зависимости.
Децата, които са изложени на злоупотреба или са били игнорирани от родителите си, вероятно ще имат трудности при поддържането на добри взаимоотношения с тях (и с другите) като възрастни. От друга страна, децата, които имат позитивен опит с родителите си, по-често създават близка връзка с тях и ги уважават като личности.
Програмиране, проектиране на вина
С напредването на статията няма как да не свалим родителите от пиедестала им, защото със съзряването това се случва естествено.
Има някои общи фактори, които играят роля в промяната на връзката между родители и техните възрастни деца. Когато децата съзряват, те започват да търсят самостоятелност и да изграждат свой живот. Когато вижданията на родителите се разминават, това може да доведе до проблемни взаимоотношения. Те често се подхранват от вина, която родителите проектират върху децата, в опит да привлекат вниманието и грижите им.
В семействата с токсични родители, чието „нормално“ е ползването на манипулации, децата са програмирани (дресирани) да се подчиняват, да са в страх, да се доказват постоянно, но това никога да не е достатъчно и т.н. От тях се очаква и като възрастни да продължат да правят същото.
Травма връзката се поддържа от родителите, които продължават да се намесват в живота на възрастните си деца, да ги критикуват, да ги осъждат или се опитват да контролират техните действия.
От раждането, през отглеждането и възпитанието, ни се инсталират програми – мощни енергийни нишки, които непрекъснато подхранваме в ума си. Техният създател са родителите (в повечето случаи несъзнавано) и са предназначени да служат в тяхна полза (обикновено през реакциите във взаимоотношенията обслужват и подхранват несрещнати емоционални нужди).
Към тези дълбоко вкоренени убеждения има вирусна програма, също инсталирана от родителите (или лицата, които полагат основните грижи). Да наречем вируса „Съдника“. Той е вътрешният гласец, който постоянно ни критикува и не ни дава мира (по Дон Мигел Руис – „Четирите споразумения“). Той се грижи да вървим по пътя на другите, а не да следваме нашия автентичен, свободен избор.
Вътрешният критик може да говори с гласа на родителите, семейството, шефа и всяка друга авторитетна фигура. Когато постоянно подлагаме на съмнение преценката си, изоставяме автентичния си, свободен избор. Това дава огромна сила на вътрешния критик и той надделява, защото с него сме свикнали. Всички чужди гласове в ума пробиват и превземат фона, докато нашият собствен глас и неизчерпаемо извечно знание остават заглушени.
Тези упорити програми (убеждения, вярвания) могат да държат порасналите деца в травма бонд с родителите за цял живот. Един от най-важните начини да се прекъснат порочните отношения, е да се установят граници и да се поставят правила за градивна комуникация с родителите. Как да случим това?
Травма, гняв, прекъсване на контакт
Неразрешените конфликти между децата и родителите водят до разриви в отношенията. Разочарованието, гневът и обидата могат да охладят отношенията до степен, която налага поставянето на граници. В някои случаи е необходимо мерките да са по-крайни и да се преустанови контакт с родителите.
Колкото и радикално да звучи, има семейства със сериозни отклонения от нормалното. За много деца, на които липсват топлина, загриженост и внимание в дома, е невъзможно да почувстват принадлежност, свързаност, безопасност, сигурност и предсказуемост.
Травмите от ранното детство се вкопават в несъзнаваното (тялото), защото децата нямат ресурс да ги преработят. По този начин могат да останат като скрит двигател до края на живота – енергетика, която изригва всеки път, щом нещо познато от порочния кръг я провокира.
Прекъсването на контакт с родителите изисква голяма сила и кураж. То задължително предизвиква чувства на вина, срам, тъга, гняв и др. Решението е трудно, но понякога неизбежно. В случай, че обмисляте прекъсване на контакт с родителите си, е препоръчително да потърсите подкрепа от приятели или терапевт. Те ще ви помогнат да не се разколебавате поради вина и програмиран дълг. Практикувайте грижа за себе си и себеобич. Всеки път, когато силните емоции ви разубеждават, си припомняйте причините да прекъснете контакта.
Полезно е да поставите граници и да ограничите взаимодействието и с други членове на семейството, ако ви убеждават, че не постъпвате правилно. Запомнете, че няма друг човек на планетата, който да е преживял вашето детство и травми. Само вие имате думата за вашите решения. Взимайте ги от позиция на грижа за себе си, а не от срам („какво ще кажат другите“) или дълг („те са ме родили, грижили са се за мен, дали са ми всичко, значи съм длъжен“). Решението за поддържане или прекъсване на отношенията с родителите е лично.
В процеса на терапия и израстване към нови перспективи, е възможно да промените решението си, да намерите прошка и път към родителите си и те към вас, или пък не. Следете чувствата и реакциите си. Те са навигационна система.
Здравословни граници и комуникация
Сред най-важните неща, които родителите могат да направят, за да поддържат добри отношения с възрастните си деца, са:
- Да уважават техните граници и да имат доверие в способността им да вземат решения за своя живот.
- Да приемат, че децата са вече възрастни и имат собствен житейски път.
- Да ги подкрепят в техните усилия да постигнат целите си и да бъдат успешни в живота.
- Да приемат факта, че децата могат да имат различни избори, ценности и убеждения от тези на родителите.
- Да се откажат от опитите си да контролират децата, а да им предоставят пространство, за да се развиват като индивиди.
- Да бъдат готови да слушат и да се интересуват от живота на децата си, без да ги съдят или критикуват.
Здрава и позитивна връзка може да се постигне, ако родителите се стремят към компромиси и съгласуване. Важно е да се комуникира открито и често.
Отношения между пораснали деца и техните родители (Европа)
| N. | Изследване | Пораснали деца | Родители | Източник |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Колко от порасналите деца живеят сами? | 34% | – | Евростат (2021) |
| 2 | Средна възраст за напускане на дома | 26.1 години | – | Евростат (2021) |
| 3 | Колко процента от порасналите деца са женени/омъжени? | – | 53% | Евростат (2021) |
| 4 | Средната възраст за създаване на семейство | 32.4 години | 29.4 години | Евростат (2021) |
| 5 | Колко често родителите и порасналите деца общуват? | – | 68% седмично | Pew Research Center (2020) |
| 6 | Каква е честотата на конфликтите между родители и пораснали деца? | – | 33% поне веднъж месечно | Pew Research Center (2020) |
| 7 | Колко често родителите се възползват от финансовата помощ на порасналите си деца? | – | 33% поне веднъж годишно | Pew Research Center (2020) |
| 8 | Колко често порасналите деца получават съвети от родителите си? | – | 83% поне веднъж месечно | Pew Research Center (2020) |
| 9 | Каква е честотата на подаръците между родителите и порасналите деца? | – | 78% поне веднъж годишно | Pew Research Center (2020) |
| 10 | Колко често родителите и порасналите деца споделят общи хобита/интереси? | – | 64% поне веднъж месечно | Pew Research Center (2020) |
Както във всички взаимоотношения, процесът е двупосочен. Порасналите деца носят отговорност да се стремят към независимост и да застанат зад своите решения и избори. Отношенията между родителите и децата могат да бъдат по-здравословни, ако има разбирателство и взаимно уважение, както и отворен диалог за очакванията, нуждите и предизвикателствата на всяка страна.
*Отказ от отговорност: БУДНА МАЙКА е винаги на страната на децата.
