Родители и пораснали деца – различни перспективи

В тази статия:

• Длъжни ли са децата да се грижат за родителите си?
• Нормата
• Програмиране. Проектиране на вина
• Травма. Гняв. Прекъсване на контакт
• Зависими и съзависими родители
• Здравословни граници и комуникация
• Отношения между пораснали деца и техните родители (статистика)

Връзката между родители и деца е едно от най-значимите социални взаимодействия в нашето общество. Но как се променя тази връзка, когато децата пораснат и станат възрастни?

В тази статия ще разгледаме различни перспективи върху връзката между родители и техните пораснали деца.

Длъжни ли са децата да се грижат за родителите си?

Въпросът звучи провокативно и колко хора всъщност се осмеляват да си го зададат? Повечето хора се страхуват да отговорят откровено, за да не бъдат заклеймени като безсърдечни и да се сдобият с още срам и вина. Оставям ви да помислите до края на статията.

Нормата

Научните изследвания показват, че порасналите деца, които имат добра връзка със своите родители, са по-щастливи и с по-добро психическо здраве. Те са по-уверени в себе си, по-добре регулират емоциите си и имат по-високо ниво на самоуважение.

Съществуват и културни различия в това как се променя връзката между родители и техните деца, когато децата станат възрастни. В някои култури, където възрастните деца са задължени да се грижат за своите родители, връзката им е много по-близка и интимна.

Такава е културата в Япония, например, където се прилага традицията на „oyakoko“ (яп. – „грижа за родителите“). Според традицията възрастните деца са задължени да се грижат за своите родители и да им помагат в бита и при нужда от грижи за здравето.

В Япония законодателството изисква от децата да се грижат за своите родители, ако те не могат да се грижат за себе си поради здравословни или финансови причини. Това е значима част от тяхната култура и показва колко е важна ролята на семейството в нея.

В други култури, обаче, връзката между родители и техните деца е по-отдалечена и формална, когато децата започнат да създават свои семейства.

Такава култура, например, е шведската. В шведското общество се насърчава индивидуалната независимост и личната свобода, като възрастните деца често се тласкат към самостоятелност и търсене на собствен път в живота.

Родителите и децата в Швеция се държат по-отдалечено едни от други, без да се чувстват неприятно или недостатъчно свързани. Тяхната отдалеченост не означава, че шведските семейства не са близки – просто отношенията между родителите и децата са по-формални и резервирани, в сравнение с някои други култури.

Връзката между родителите и порасналите деца може да се променя и в зависимост от индивидуалните обстоятелства и опита на всеки човек.

Научните изследвания показват, че възрастните, които имат проблеми във връзката с родителите си, често са изложени на по-голям риск от различни психически заболявания като депресия, тревожност и зависимости.

Децата, които са били изложени на злоупотреба или пренебрежение от родителите си, имат трудности при поддържането на добри взаимоотношения с тях като възрастни. От друга страна, децата, които са имали позитивен опит с родителите си, създават близка връзка с тях и изпитват уважение към тях като личности.

Програмиране. Проектиране на вина

Обикновено хората търсят такава информация заради симптоми на патология, защото искат да си помогнат. Затова няма как да не свалим родителите от пиедестала им, и със съзряването ни като възрастни, и с напредването на статията.

Има някои общи фактори, които играят роля в промяната на връзката между родители и техните възрастни деца. Когато децата съзряват, те започват да търсят самостоятелност и да изграждат свой живот. Това често води до конфликти във взаимоотношенията с родителите.

Проблеми във връзката родители-пораснали деца възникват, когато родителите продължават да проектират вина на децата, търсейки вниманието и грижите им. В семействата с токсични родители, чието „нормално“ е ползването на манипулации, децата са програмирани и дресирани да служат и да са в страх. От тях се очаква и като възрастни да продължат да се движат по плана на родителя.

Травма връзката се поддържа от родителите, които продължават да се намесват в живота на възрастните си деца, да ги критикуват, да ги осъждат или се опитват да контролират техните действия чрез насаждане на вина и срам.

Във възпитанието и отглеждането на всички ни действат програми – мощни енергийни нишки, които ние непрекъснато подхранваме в ума си. Тези програми са ни инсталирани от семейството в ранна детска възраст и са предназначени в полза на родителите. С тях върви вирусна програма, също писана от родителите – Съдникът – вътрешният гласец, който постоянно ни критикува (по Дон Мигел Руис – „Четирите споразумения“). Той се грижи да вървим по плана на родителите (или тези, които са я инсталирали), а не по нашия.

Вътрешният критик е всъщност посят от родителите, семейството, шефа и всяка друга фигура, която има авторитет за нас. Когато не сме балансирани и не вървим по собствения си път, подлагаме на съмнение постоянно преценката си, което дава огромна сила на вътрешния критик и всички чужди гласове пробиват и надделяват, докато нашите собствен глас и вътрешно знание остава заглушени.

Тези програми са травмиращи за порасналите деца, които цял живот са в травма бонд и се подчиняват на чуждата воля. Въпреки това, все още имат шанса да се справят по конструктивен начин. Един от най-важните начини е да се установят граници и да се осигури ясна комуникация с родителите.

Травма. Гняв. Прекъсване на контакт

Когато порасналите деца имат свои собствени деца или наблюдават отношенията в другите семейства, се случва да проумеят, че са били отгледани по нездравословен начин и не желаят повече контакт с родителите си.

Неразрешените конфликти водят до разриви в отношенията между родителите и техните възрастни деца, когато родителите не са насърчителни и подкрепящи, а критични. Децата се чувстват недооценени, недостатъчни, обидени и разочаровани. Това може да доведе до гняв, отдалечаване и изолация.

„Неразрешените конфликти“ може да се сторят като песен за някои пораснали деца, в сравнение с токсичността на родителите им към тях, които продължават да ги третират като недостатъчни, неспособни, като вещи или техни собствени продължения.

Когато се случи порасналите деца да осъзнаят, че семейството им е нанесло емоционални и психологически щети, възниква гняв към родителите. В случай, че родителите са все още живи и част от живота им, децата често се чувстват раздвоени между избора дали да поддържат отношения с тях или да се отдалечат, за да защитят себе си.

Колкото и крайно да звучи това решение, има сериозни отклонения от нормалното в някои семейства, в които за децата е невъзможно да почувстват принадлежност и безопасност (предсказуемост).

Травмите от детството могат да оставят дълбоки следи в отношенията на възрастните деца и родителите им. Ако децата са били физически или емоционално малтретирани, те се чувстват изолирани, необичани и неподкрепени от своето семейство. Това води до желанието да се дистанцират от родителите си и другите членове на семейството.

Когато родителите не са в състояние да приемат и да се адаптират към промените в личността и живота на техните възрастни деца, децата могат да изберат да се отдалечат от тях, за да намерят своя път и мир.

Прекъсването на контакт с токсичните родители може да бъде трудно решение и е нормално след това да изпитвате чувство на вина или тъга. Запомнете, че сте взели решението за собственото си благополучие и безопасност и че не носите отговорност за поведението и чувствата на родителите си.

Справянето с тази ситуация не е лесно. Търсете подкрепа от приятели или терапевт, практикувайте грижа за себе си, себеобич и всеки път, когато се разколебавате от чувство на вина и дълг, си припомняйте причините да прекъснете контакта.

Полезно е да поставите граници и да ограничите контактите с други членове на семейството, които може да ви убеждават да се помирите с родителите си. Запомнете, че те не са имали вашето детство, вашите преживявания, вашите травми и нямат думата за вашите решения. Нито от срам („какво ще кажат другите“), нито от дълг („те са ме родили, грижили са се за мен, значи съм длъжен“).

Ако сте прекъснали контакт, простете си, защото има причина за това и тя не е във вас. След време е възможно да промените решението си, да простите или не, и да намерите път към родителите си и те към вас, или пък не. Следете чувствата и реакциите си. Те са навигационната ни система в това кой е личният ни верен път и кой не. Никой не знае това вместо нас и няма право да се намесва.

Решението за поддържане или прекъсване на отношенията с родителите е лично и зависи от много фактори, включително от характера на отношенията, от емоционалното благополучие на децата, от възможността за промяна на отношенията и от желанието на всички страни за подобрение.

Зависими и съзависими родители

В някои случаи родителите могат да станат зависими от връзката си с децата. Те се страхуват от самостоятелността на децата и чувстват нежелание да се отдалечат от тях.

Зависимите родители са тези, които изцяло се определят от децата си и не могат да функционират без тях. Те често са прекалено контролиращи, не дават свобода на децата си и са прекалено ангажирани с техните животи. Зависимите родители са склонни да се чувстват изоставени, когато техните деца започнат да живеят самостоятелно.

Съзависимите родители са тези, които са прекалено ангажирани с живота на своите деца и поставят нуждите им над своите собствени. Те са склонни да се чувстват отговорни за проблемите на децата си и се опитват да ги решат вместо тях. Съзависимите родители са често прекалено предпазливи и не дават на децата си достатъчно свобода да вземат собствени решения и да се учат от грешките си.

Тези обсебващи, съзависими и контролиращи родители ще изпитат гняв и отчаяние, когато децата им ги изключат от живота си. За тях децата са източник на лично благополучие, а не отделни индивиди със свой живот, преживявания и чувства.

Често родителите остават вкопчени в децата си заради страха от самотата и най-вече страха от смъртта. Тогава децата биват държани в зависимост чрез различни манипулации, така че да останат в плен на родителския ареал и очаквания.

Този вид зависимост е особено труден за децата, защото се чувстват обременени от отговорността да удовлетворят родителите си и да играят ролята на техен „спасител“, а когато не успяват, изпитват огромно чувство на вина.

И зависимите, и съзависимите родители имат тенденция да изпитват прекалено много емоционална зависимост от своите деца, което се отразява отрицателно върху отношенията им. Тези две форми на зависимост пречат на здравословното развитие на децата и техния живот и е възможно да доведат до необходимостта от терапия или консултации с психолог.

Всички тези затруднения във връзката между възрастните деца и техните родители не означават, че връзката е осъдена на провал. Възможно е да се постигнат здравословни отношения, основани на уважение, доверие и разбиране.

Здравословни граници и комуникация

Ето някои от най-важните неща, които родителите могат да направят, за да поддържат добри отношения с възрастните си деца:

• Да уважават техните граници и да имат доверие в способността им да вземат решения за своя живот.
• Да приемат, че децата са вече възрастни и имат свои животи, мечти и амбиции.
• Да ги подкрепят в техните усилия да постигнат целите си и да бъдат успешни в живота.
• Да приемат факта, че децата могат да имат различни избори, ценности и убеждения от тези на родителите.
• Да се откажат от опитите си да контролират децата, а да им предоставят пространство, за да се развиват като индивиди.
• Да бъдат готови да слушат и да се интересуват от живота на децата си, без да ги съдят или критикуват.

Здрава и позитивна връзка може да се постигне, ако родителите се стремят към компромиси и съгласуване с децата. Важно е да се комуникира открито и често.

Отношения между пораснали деца и техните родители (Европа)

Основните заключения са, че родителите имат високи очаквания към децата си и смятат, че те са отговорни за успеха им в живота, докато много деца имат проблеми със самостоятелното живеене и отношенията си с родителите си.

От друга страна, децата също трябва да се стремят към независимост и да поемат отговорност за своите решения и постижения в живота. Отношенията между родителите и децата могат да бъдат по-здравословни, ако има разбирателство и взаимно уважение, както и отворен диалог за очакванията, нуждите и предизвикателствата на всяка страна.

*Отказ от отговорност: БУДНА МАЙКА е винаги на страната на децата.