Пасивна опозиция – мълчанието като емоционален тормоз

В тази статия:

• Емоционален тормоз ли е мълчанието?
• Какви са последиците от пасивната опозиция?
• Здравословно отношение към децата

Отношението на пренебрежение и мълчание се състои в отказ от комуникация с друго лице, с цел да го накажем и „поучим“. То може да се използва като емоционален тормоз в отношенията. Нарича се още „пасивна опозиция“.

Страната, която наказва (можем спокойно да я неречем и „манипуалатор“), иска да контролира поведението на другия, за да получи очакван резултат. Възможно е дори да се преструва, че не забелязва присъствието му.

Този вид емоционално насилие може да се случи във всякакъв вид отношения и връзки и е сред най-високите нива на емоционална агресия.

Емоционален тормоз ли е мълчанието?

Да, ако:

• продължава дълго време,
• приключва, когато насилникът реши,
• целта е да бъдем наказани (има неравенство в отношенията, йерархия),
• насилникът демонстративно разговаря с други хора, но не и с нас,
• насилникът търси съюзници срещу нас (създава коалиции, за да бъде оправдан не само в собствените си очи, а и за да усили ефекта на наказанието),
• насилникът иска да ни накара да чувстваме вина,
• насилникът иска да ни „поправи“ или промени (според неговите стандарти).

Този тормоз може са бъде съчетан с други видове насилие и опити за контрол. Когато се прилага върху деца, е възможно да остави трайни психологически и емоционални щети.

Децата имат нужда от опора и емоционално регулиране с възрастен. Като малки, те нямат способността да се регулират сами и винаги имат нужда от близост, дори да не го показват.

Пасивната опозиция ги кара да чувстват, че са негодни и недостойни за комуникация с родителя. Това ги поставя в жесток стрес, още повече ако няма друг близък, към когото да се обърнат. Подсъзнателно е равносилна на смърт, защото инстинктивно за децата възрастният е необходим за оцеляването им. По този начин се научават да пренебрегват собствените си потребности, за да избегнат конфликт и да получат жизнено важните за тях грижи.

Наказанието чрез мълчание често се използва като метод за наказание от родители с нарцистично разстройство, защото вярват, че светът се върти около тях, че те винаги са прави, а всички останали са там, за да им служат, включително децата.

Възможно е родителят да използва мълчание всеки път, когато възникне предизвикателна за него ситуация. Детето бива дресирано как да се държи – да се подчинява, а не да се вслушва в тялото си и да изразява свободно чувствата и нуждите си.

Представете си родител, който редовно, в гнева, невежеството и поради собствените си травми, използва този метод с децата си. Те ще се чувстват изоставени, отхвърлени, нежелани, негодни, изолирани и самотни и отгоре на всичко, ще бъдат убедени, че си го заслужават.

Пренебрежителното мълчание за детето е равно на временно изоставяне, по време на което то е принудено да се промени, дори и да не е готово за промяна. Родителят изисква от него да надскочи нервното си развитие, за да му бъде угодено и да се омилостиви.

Това, разбира се, няма как да се случи. Нито детето ще стане по-зряло, нито ще се поучи. Точно обратното, ще се травмира и ще се научи да самоизостява. Ще продължи да го прави и като възрастен, за да получи одобрение и да задоволи капризите на всички изискващи агресори около него.

Какви са последиците от пасивната опозиция?

Ако, когато сте били деца, са ви наказвали с мълчание, може и да не осъзнавате последиците за вас, като вече възрастни хора:

• ниска самооценка,
• липса на увереност,
• стрес и тревожност,
• липса на сигурност,
• изолация от света,
• отбягване на собствените ви деца,
• раздразнение и свръхреактивност, когато някой не ви отговаря, не ви вижда или не ви зачита,
• разчитате на другите, за да се харесвате и чувствате добре,
• ревниви сте,
• вкопчвате се в интимния си партньор,
• мнението на другите за вас ви оказва голямо влияние,
• поставяте нуждите на другите пред вашите,
• страхувате се да изразите желанията и нуждите си, за да не бъдете отхвърлени,
• привличат ви емоционално недостъпни партньори и нарцисисти.

Здравословно отношение към децата

Ако сте ядосани на дете, кажете му как се чувствате от постъпката му. Говорете за постъпката, а не за него като личност. Обяснете му какво не е наред в дадената ситуация и как смятате, че би било по-добре. Ако е допуснало грешка, му я посочете по уважителен начин и му дайте пример, за да има възможност да разбере причинно-следствените връзки и да се поучи.

Нормално е в такива ситуации да има раздразнение и липса на търпение. Опитайте се да говорите спокойно, но и не чакайте твърде дълго, за да проведете този разговор, защото фокусът и ефектът ще се размият.

Децата попиват примера на родителите. Ако ние ги третираме с мълчание и пренебрежение, един ден вероятно и те ще „решават“ проблемите си по този начин.

Дете, с което са се отнасяли така, се научава да отбягва хора и ситуации, което може да го лиши от възможности за личностно развитие. Ако чувствате блокажи, вижте как вътрешното ви дете може да ви саботира.

Във всички видове отношения би трябвало да има взаимно уважение, независимо кои са участниците. Пасивната опозиция нарушава баланса, като създава йерархия в отношенията – едната страна е главнокомандващ, а другата е подчинена.

Има смисъл да инвестираме усилия в здравословни отношения, защото се отплащат с психично здраве, спокойствие и хармоничност.