В тази статия:
- Перфекционизъм и работохолизъм – конвейери за тревожни и депресирани хора
- Успешни стратегии ли са работохолизмът и перфекционизмът?
- Как да бъда вместо да правя?
Целият свят се е забързал, за да избяга от страшните си чувства. Много работохолизъм, много перфекционизъм, много бързане, много вещи, само мястото е малко. Потиснатите чувства имат нужда от пространство, за да е безопасно да изплуват.
Светът се променя толкова бързо. Съвсем скоро ще можем да забавим темпото и повече да бъдем. Приучени сме към 3D реалност, свят на материалното, на консумацията, на предметите, на покупките, на многото усилия и амбиции.
Перфекционизъм и работохолизъм – конвейери за тревожни и депресирани хора
Перфекционизмът и постиженията са стратегии за справяне, които децата в токсична среда развиват. Под токсична среда тук разбираме родители с високи изисквания, родители, които забелязват и валидират детето предимно когато изпълнява техните очаквания. То свиква да получава похвали и се стреми към поведение на подчинение, под което се крие копнеж за внимание или се стремеж към безопасност.
Токсична може да бъде още и среда, в която има избухлив, непредсказуем родител, както и когато има някакъв вид насилие (емоционално, вербално, физическо и др.).
Детето развива тези стратегии, за да избегне конфликт, да избегне то да е причина за каквито и да е негативни ситуации, в които ще се чувства необичано и отхвърлено. Много деца биват ограбени от детството си заради липса на безопасна и любяща среда, в която са принудени да оцеляват, а не да процъфтяват.
Детето, което получава похвали, че е много зряло за възрастта си, че е пълен отличник или блестящ спортист, всъщност е в стрес отговор на подчинение (fawn – от англ. – любезнича, подмазвам се). То се научава да пренебрегва нуждите, границите и желанията си, за да удовлетвори всички останали, дори и като възрастен, само и само да контролира средата, така че да я чувства безопасна и предсказуема.
Така дресираното дете, в зряла възраст, не познава собствения си глас и чувства. Свикнало е да е перфектно, да търси одобрение чрез постижения, чрез действия. Всеки провал спрямо собствените очаквания се преживява като провал на личността, придружено със самобичуване, самокритика и вина. Вътрешният диалог на самокритика и самоосъждане стават основният тон и майндсет на възрастния.
Много е важно възрастният човек, изградил механизми за справяне чрез външна валидация, чрез постижения, чрез перфекционизъм, да проумее, че никога не може да контролира нито другите, нито средата и че контролът е илюзия, която стои на пътя на автентичността и щастието.
Перфекционизмът и работохолизмът, освен всичко, са и начин човек да избяга от себе си и собствените си чувства (най-вече от онези старите – на вътрешното му дете, онези, скатаните под килима чувства).
Перфекционизмът и работохолизмът са стратегия, чрез която човек отхвърля себе си и не се приема, какъвто е:
Ако постигам много, ако работя и се изкачвам кариерно, ако съм перфектният съпруг или съпруга и отговарям на всички очаквания, ще бъда приет и обичан, няма нужда да срещам демоните си, които ми пречат да се приема и обичам наистина.
Или:
Твърде съм готин и зает за тези „глупости“ и няма нужда да променям нещо, щом съм успешен.
Истински успех ли е това?
Успешни стратегии ли са работохолизмът и перфекционизмът?
Не. Бягство от реалността са, бягство от личната отговорност. Тези стратегии изтощават психиката и тялото.
Много деца възприемат от родителите и средата „спешността“ да се върши нещо, да се действа непрекъснато. Особено когато родителите пренебрегват децата заради работата си (или избягват да прекарват време с тях, защото ще трябва да се запознаят със себе си). Посланието за децата е:
1. Не заслужавам внимание и любов;
2. Когато порасна, и аз ще стана важен, като работя и постигам (тогава вече ще заслужа да ме забелязват и обичат).
Това са детски фантазии, които пренасяме в телата си на възрастни. Не, няма да ни забележат и обичат, каквото и да правим. И да ни забележат, това ли е „любовта“, която заслужаваме? Любовта не е на основата на транзакции. Любовта от родителя към детето е безкористна. Заслужаваме я по рождение.
Масово средата ни учи на спешност, бързане и робство (от до 9 до 17 ч.). Това ни ограбва от живота, от истинските нас, от радостта на миговете, от красотата на съзерцанието, от качественото време със себе си, в което да отразим и обработим на спокойствие случващото се в нас, от възможността да се обърнем навътре, ограбва ни от себеобичта.
БУДНА МАЙКА е наясно колко страшно може да бъде качественото време със себе си. Но, когато се упражняваме да оставаме със себе си в нищоправене, точно тогава започва лекуването, защото позволяваме на нещата да се случват без нашия контрол. Тогава излизат пластовете потисната чернилка, които маскираме с огромната си ежедневна заетост и скролване в свободното време.
Спешността, бързането, постиженията са още един източник на стрес и тревожност. Но те не са наши. Ползвали сме ги само за малко, за да оцелеем като деца. Като възрастни вече не са ни необходими, пречат ни да бъдем.
Как да бъда вместо да правя?
Да бъдеш вместо да правиш, означава да се съсредоточиш върху състоянието си на съществуване, а не върху действията си. Ето няколко начина за култивиране на този фокус:
- Практикувайте майндфулнес: това е практиката да присъствате и да сте напълно ангажирани в настоящия момент. Когато се съсредоточите върху това да бъдете съзнателни, можете да се настроите към вътрешното си състояние на съществуване и да се освободите от необходимостта постоянно да правите нещо.
- Култивирайте самосъзнание: развийте дълбоко разбиране на своите мисли, емоции и вярвания. Това ще ви помогне да разберете истинската си същност и ще ви позволи да се чувствате комфортно с това, което сте, вместо да изпитвате нужда постоянно да правите неща, за да докажете стойността си.
- Свържете се с природата: прекарването на време сред природата може да ви помогне да се свържете с вътрешното си аз и да култивирате чувство за съществуване тук и сега. Разходете се в гората или седнете край река и съзерцавайте природата около вас.
- Грижете се за себе си: погрижете се за вашето физическо, емоционално и психическо благополучие. Участвайте в дейности, които ви помагат да се отпуснете и да се чувствате добре, като йога, медитация или прекарване на време с любимите хора.
- Освободете се от очакванията: освободете се от натиска постоянно да правите неща, за да отговорите на очакванията на другите. Вместо това се съсредоточете върху собствените си цели и желания и бъдете верни на себе си.
Често забравяме да се замислим и да дадем пространство на нашите емоции и чувства. Изправени пред бързите темпове и неумолимия перфекционизъм на съвременния свят, губим връзка със себе си и се чувстваме изнервени, изтощени и изгубени.
Светът на бъдещето може да ни предложи възможност да забавим темпото и да се съсредоточим повече върху нашите вътрешни потребности и желания, вместо да се фокусираме само върху материални вещи и валидацията от околните. Балансът между същността на живота и материалния свят, в който живеем, е важен, за да вървим към щастието и светлината.
