Работата със сянката в психотерапията е процес на интеграция на потиснати, отхвърлени или неизследвани аспекти на личността. Този подход е вдъхновен от юнгианската психология и цели да донесе осъзнаване и приемане на тези части, което води до по-цялостно и автентично себеприемане. Работата със сянката означава да се балансират съзнаваното и несъзнаваното.
Тъмните страни обикновено се състоят от вярвания и етикети, програмирани от близките още от ранно детство. Не всяко тъмно е лошо, обаче, тъй като сянката дава ценна информация за привързаностите, травмите, инфантилните аспекти, невротичните симптоми, но и за скритите и недоразвити таланти и дарби.
Информираността и развиването на осъзнатост (майндфулнес) помагат с времето човек да се научи да разграничава своя автентичен вътрешен диалог от диалога, който другите водят в ума му. Благодарение на „чуждите гласове“, той е свикнал да се самодресира и самоосъжда. Затвърждава тези „истини“ до такава степен, че вече ги приема за свои.
Истината е, че тези убеждения са съществували още преди раждането му и семейството и обществото го замърсяват.
Какво може да ни мотивира да обърнем поглед дълбоко навътре, за да изследваме най-мразените в себе си черти?
Това, че отхвърлянето им поражда вътрешен конфликт, който води до проблеми във взаимоотношенията, ниска самооценка, компенсаторна проява на нарцистични черти и други защитни механизми. С други думи – страданието е универсалният мотиватор.
Вътрешният конфликт причинява силни емоции, с които човек трудно би могъл да се справи и той постоянно търси различни начини да ги притъпи или избяга от тях.
Самоизмъчването се корени в себеотхвърлянето, а себеотхвърлянето – от представата за съвършенството и непостижимостта на този идеал.
Цената на щастието е любовта към себе си. Степента на обичта ни към себе си е нашата цена и животът я уважава. Ако не харесваме някои неща в себе си, цента леко спада. – Дон Мигел Руис
Работа със сянката в психотерапията
- Осъзнаване и идентификация на сянката: Първата стъпка е да се разпознаят аспектите на сянката – негативни емоции, импулси, слабости, недостатъци или черти, които се считат за неприемливи, недопустими или неудобни. Терапевтът може да използва различни техники като анализ на сънища, водене на дневник или разглеждане на повтарящи се модели в живота на клиента.
- Приемане на сянката: След като отхвърлените части се идентифицират, следва тяхното приемане, вместо отричането или потискането им. Това става чрез признаването, че тези аспекти съществуват и са част от личността, дори и да не са приятни.
- Разбиране на произхода на отхвърлените аспекти: Необходимо е да се разгледа произходът на тези аспекти за по-дълбокото разбиране защо са били потиснати. Това често включва изследване на минали преживявания, семейна динамика, вярвания и културни влияния.
- Интеграция на сянката: В процеса на психотерапията се цели внедряване на сянката в съзнателния живот. Това не означава свободно отдаване на негативните импулси и поведения, а по-скоро признаването на тези нужди и намирането на здравословни начини за тяхното заявяване.
- Себеизразяване и творчество: Творческите занимания като рисуване, писане, пеене, танцуване или друг вид изкуство са мощен начин за изразяване на сянката. Те заобикалят защитите и позволяват на подсъзнанието да се прояви по неинвазивен и неосъждащ начин.
- Проектиране и съдене: Проектирането на емоционалното състояние и реалност върху другите е често срещана копинг стратегия за справяне със силни чувства. Проекциите са аспекти на сянката, които биват отразявани от околните и след това осъдени от нас самите. Тъй като не ги приемаме в себе си, е много по-лесно да излъчим отговорността за тях навън. Разпознаването и разбирането, че другите хора отразяват нещо в нас, е ключово за работата със сянката. Отражението служи като карта, която показва емоционалните огнища, които да бъдат почувствани, а не отхвърлени и притъпени.
- Работа с психотерапевт: Работата с психотерапевт включва създаване на безопасно пространство, в което да се изследват и интегрират различните страни на сянката. Терапевтът помага за осветяването на потиснатите емоции и модели, както и начините за тяхното приемане и изразяване. Клиентът има пълна подкрепа в процеса на своето себеприемане и израстване. Добра техника за внедряването на сянката е представата, че тя е отделен персонаж, с когото клиентът води диалог. Би могло да се „разиграе“ и като психодрама.
- Състрадание и грижа към себе си: По време на лекуването си е важно човек във всеки един момент да проявява милост, състрадание и грижа към себе си. Работата със сянката е трудна и болезнена и затова е важно да се дава време и пространство за възстановяване.
Понякога самоосъждането и отхвърлянето са толкова силни, че се налага хората да се обезчувствят, за да могат да ги понесат. Когато човек не харесва себе си, няма как да избяга, затова се нуждае от нещо, което да насочи ума му другаде (например, алкохол, вещества, храна и др.).
Има хора, които изпитват толкова силна омраза към себе си, че се саморазрушават малко по малко (психосоматична причина за рак, автоимунни заболявания и др.).
Мога ли да се обичам, ако не се харесвам?
Когато човек сам се отхвърля, вярва, че и другите ще го отхвърлят по същите причини. Докато всъщност той отхвърля другите заради нещата, които презира в себе си.
Вътрешните конфликти изчерпват огромни енергийни ресурси. Туширането им възстановява креативността, личната сила и потенциала за следващите слоеве от несъзнаваното, които имат нужда да бъдат видени.
Зуум аут
От гледна точка на квантовата физика, излекуваната ни версия съществува тук и сега, в паралелна реалност, заедно с всички други наши версии. Знаейки това, вече имаме избор коя от тях да предпочетем.
От една ситуация можеш да излезеш като воин или като жертва. – Дон Мигел Руис
Работата със сянката изисква време, търпение и отдаденост. С правилната подкрепа от психотерапевт и със смелите усилия на клиента, този процес може да доведе до значително личностно развитие, заличаване на вътрешната съпротива и щастливо себеприемане на тъмните страни.
