Защо добрата самооценка е важна?

В тази статия:

1. Какво представлява самооценката?
2. Развитие на добра самооценка
3. Нива на самооценката
   • Класификация на Хорнщайн
   • Класификация на Рос
4. Методи за повишаване на самооценката

Какво представлява самооценката?

Съществуват различни подходи към разбирането на самооценката. Някои психолози възприемат емоционалния подход при нейното определяне. Според този подход самооценката е чувство на обич към себе си, което се развива до голяма степен чрез висцерални или ирационални процеси (Brown, 1993; Brown & Dutton, 1995).

Други психолози възприемат по-когнитивно виждане. Те вярват, че самооценката е преценката, която хората правят за себе си. Тази преценка до голяма степен се основава на оценка на различните способности и качества на човека.

Докато първият подход оприличава самооценката като чувства на любов (които обикновено не са рационални или логични), вторият я разглежда като вярването, което хората имат относно тяхната собствена стойност и ценност.

За обозначаване на тези вярвания често се използват и термините „самоувереност“ и „самоефективност“, като много хора отъждествяват самоувереността със самочувствието. 

Терминът „самочувствие“ се използва за обозначаване по-скоро на моментни емоционални състояния, особено тези, които произтичат от положителен или отрицателен резултат. Това имат предвид хората, когато говорят за преживявания, които укрепват самочувствието им или застрашават самочувствието им.

Например, човек може да каже, че самочувствието му е било изключително високо, след като е получил голямо повишение, или човек може да каже, че самочувствието му е било наистина ниско след развод. Да се чувстваме горди или доволни от себе си (положителен аспект), или унижени и засрамени от себе си (отрицателен аспект) са примери за това, което разбираме под самооценка. 

Самоувереността се отнася до целите, които дадено лице има и неговата способност да ги постигне, докато самочувствието се разбира като глобална оценка, която човек прави за себе си. За благозвучие на изложеното в този реферат двата термина „самооценка“ и „самочувствие“ ще се използват като взаимозаменяеми синоними.

Самооценката представлява собственото ни мнение и самочувствие, които сме изградили за самите себе си. Тя е важна част от психичното здраве на човек и се отразява на начина, по който той мисли, чувства и се държи. 

Хората имат нужда и са мотивирани да имат положително мнение за себе си. Те предпочитат да се гордеят със себе си, отколкото да се срамуват. Стремят се да увеличават и защитават самооценката си. Начинът, по който се опитват да отговорят на тази нужда, се различава в зависимост от времето, културата и субкултурата, но потребността е универсална.

Любопитно е, че няма консенсус защо хората са мотивирани да имат положителни чувства за собственото си достойнство. Някои вярват, че тези чувства са присъщо удовлетворяващи (James, 1890); други (Gergen, 1971; Kaplan, 1975) вярват, че положителната самооценка се предпочита просто защото се свързва с положителни резултати като похвала от другите или успех. Трети вярват, че чувството за собствено достойнство е желано, защото придава смисъл на живота и прави неизбежната смърт на човек по-поносима (Greenberg et al., 1992). 

Какъвто и да е източникът на тази нужда, предполага се, че желанието за насърчаване, поддържане и защита на положителната самооценка мотивира широк спектър от човешкото поведение.

Развитие на добра самооценка

Самооценката се формира, докато растем и се развива, благодарение на връзката ни със себе си, с околната среда и хората около нас. Тя започва своето развитие от детството и начина, по който сме били третирани. Влияние й оказват преживявания като:

• успехът в училище; 
• отношенията с близките, колегите, партньора; 
• работата и професионалната реализация; 
• местоживеенето и домът;  
• идеята за собствения успех – колко сме успешни и какви бихме искали да бъдем;
• нашите слабости и силни страни;
• мнението на другите за нас.

Вървейки по житейския си път, е възможно човек да забележи, че самооценката му варира. Годините на детството и юношеството са силно определящи за формирането на самочувствието. Начините, по които са се отнасяли към нас, се отразяват на начина, по който възприемаме себе си като възрастни.

Човек има представа какво представлява и какъв всъщност му се иска да бъде. Ако разликата между двете гледни точки е твърде голяма, самооценката му бива повлияна. Човек също има известна представа какво мислят другите за него и какъв биха искали той да бъде. Отново, ако разликата между двете позиции е в значителен контраст, това би могло да засегне самочувствието му.

Има различни фактори, които влияят върху степента на самооценка. Основните сред тях са:

1. Семейство и приятели. Родителите са отговорни за изграждането на самооценката още от раждането. Ако не го имат предвид, могат да повлияят негативно чрез етикетите или коментарите, които поставят, когато се обръщат към нас: „ти си глупав“ или „ти си непослушно дете“ са някои често срещани примери. Докато детето расте, неговото самочувствие се укрепва или отслабва въз основа на тези етикети, които неговите учители и приятели, подобно на родителите му, поставят и затвърждават.
2. Обхват на целите и задачите. За да се радваме на добра самооценка, е много важно да имаме поставени цели. Постигането на някои от тях дава увереността, от която се нуждаем, и увеличава положителното възприятие, което хората имат за нас, което от своя страна повлиява позитивно самочувствието ни.
3. Получаването на внимание. Да бъдем приети и уважавани от хората около нас помага да повишим самооценката си. Интересът към нас от страна на близките, на които държим, също следва да се има предвид, когато разглеждаме развитието на самооценката.

Нива на самооценката

Налични са различни теории и скáли за измерване нивата на самооценка. Скáлата за самооценка на Розенберг (1965) е един от най-широко използваните инструменти за измерване на личната самоооценка в изследователски условия. Тя представлява десетстепенна скáла, която се фокусира върху общите чувства на хората към самите себе си, без да се позовава на някакво конкретно качество или атрибут. Половината от твърденията в нея са формулирани в положителна посока („Като цяло съм доволен от себе си“), a другата половина са формулирани в негативна посока („Като цяло съм склонен да се чувствам като неудачник“).

Тексаската социално-поведенческа скáла за измерване на самооценката (Helmreich & Stapp, 1974) често се използва като мярка за общото самочувствие, но всъщност измерва колко комфортно и компетентен се чувства човек в социални ситуации. Резултатите по тази скáла са свързани с резултатите по скáлата за самочувствие на Розенберг, но двете не измерват едно и също нещо. Човек може да се чувства неудобно в социални ситуации и все още да харесва себе си като цяло. И обратно, човек може да бъде спокоен и общителен с другите, но като цяло да не харесва себе си. Поради тази причина, скáлата на Розенберг се смята за по-подходяща при измерване на общата самооценка.

Хорнщайн (2011) и Рос (2014), от друга страна, класифицират девет нива на самооценка. Първите пет представени вида принадлежат към класификацията на Хорнщайн, а последните три – към класификацията на Рос.

Класификация на Хорнщайн

Хорнщайн разглежда самооценката като стабилна или нестабилна, като тя е устойчива във времето, независимо дали е висока или ниска.

1. Висока и балансирана самооценка. Тя съответства на стабилна или висока, тъй като хората с такава самооценка не се влияят, ако се случва нещо негативно около тях. Те умеят спокойно да отстояват гледната си точка и се развиват успешно във времето, без сривове.
2. Висока и нестабилна самооценка. Тази самооценка също се характеризира като висока, но е нетрайна или нестабилна във времето. Хората с тази степен обикновено нямат достатъчно инструменти за справяне в стресова среда. Самооценката им е склонна към дестабилизиране, защото не умеят да приемат провал или позиции, противоположни на техните.
3. Стабилна и ниска самооценка. Хората с този вид самооценка се характеризират със самоподценяване трайно във времето. Те чувстват, че не са способни да направят това, което са заявили, че могат. От друга страна, са силно колебливи и се страхуват да не допуснат грешка, така че винаги търсят подкрепата на друг човек. Те не се борят за своето мнение, тъй като обикновено се самооценяват по негативен начин.
4. Нестабилна и ниска самооценка. Счита се, че хората, които имат този вид самооценка, предпочитат да остават винаги незабелязани и вярват, че са незаслужаващи. Обикновено са много чувствителни, лесно биват повлияни и предпочитат да не се изправят срещу никого, дори ако са убедени, че другият човек не е прав.
5. Раздута самооценка. Хората с този тип самочувствие се възприемат като силни личности и вярват, че са по-добри от околните, поради което никога не се вслушват в тях и ги вземат под внимание. В условия на стрес са склонни да обвиняват другите и имат силно раздуто его. Те не умеят да поправят собствените си грешки и никога не се самокритикуват. За тях е характерно, че са повърхностни и материалистични.

Класификация на Рос

Според Рос човек може да има срината, уязвима и силна самооценка.

1. Срината или ниска самооценка. Хората с такава самооценка обикновено не ценят самите себе си, което ги кара да не се чувстват добре в живота си. Това ги прави прекалено чувствителни към това, което другите могат да кажат за тях. Ако мнението на околните е отрицателно, би им навредило, а ако е положително, това би повишило самочувствието им. Склонни са към самосъжаление и объркване. Ако тийнейджър проявява този тип самооценка в училище, е възможно да стане жертва на тормоз и дори да бъде изолиран от съучениците си. Ниското самочувствие се характеризира с негативна представа за себе си и липса на увереност в собствените способности. Хората с ниска самооценка се чувстват неадекватни и недостойни и изпитват трудности да разпознаят силните си страни. Ниското самочувствие може да доведе до чувство на депресия, тревожност и други проблеми с психичното здраве, които да имат прояви като хронични соматични състояния и импулсивни и компулсивни поведения. То може също да повлияе на взаимоотношенията на човека и цялостното му качество на живот.
2. Уязвима или умерена самооценка. При този тип човек има положителна представа за себе си, но самочувствието му е крехко при негативни ситуации, като например, загуба на любим човек, неуспех или несъответствие между качествата му и това, което би искал да предложи. Това го подтиква да създаде защитни механизми, за да избегне такъв тип ситуации или да отбягва вземането на решения, тъй като се страхува от грешки и провал. Хората с умерено самочувствие може да чувстват известна несигурност, но като цяло са в състояние да признаят стойността си и имат известно ниво на увереност в способностите си. Умереното самочувствие би могло да е здравословен баланс, тъй като хората с твърде високо самочувствие са по-склонни към арогантност и стремеж към доминация, докато хората с твърде ниско самочувствие по-често се борят със съмнение в себе си и несигурност.
3. Силна или повишена самооценка. Състои се от наличието на неоспорима представа за себе си до такава степен, че допускането на грешка не може да повлияе на самооценката. Хората с такова самочувствие не се страхуват да грешат и са склонни да преливат от оптимизъм и радост. Хората с високо самочувствие обикновено имат положителна представа за себе си и са уверени в способностите си. Те са в състояние да признаят своите силни и слаби страни и да се чувстват добре със себе си като цяло. Високото самочувствие може да доведе до здравословен и позитивен възглед за живота и да помогне на човек да се чувства контролиращ обстоятелствата.

Стремежът към здравословен баланс на самооценката е с висок приоритет в личностното развитие. Когато нивата на самооценка се разминават със собствената представа за себе си, е важно да се търси подкрепа от семейство, приятели и специалисти.

Методи за повишаване на самооценката

Има различни фактори, които могат да въздействат върху самооценката на човек – възпитанието, опитът, средата и др. Следва да се има предвид, обаче, че самочувствието не е фиксирано и може да бъде подобрено с течение на времето чрез саморефлексия, положителен опит и търсене на подкрепа, когато е необходимо. 

Ниската самооценка може да бъде симптом на различни психически състояния и травми. Ако не бъдат адресирани, качеството на живот се повлиява изключително негативно. 

Причините и факторите за развитието на ниска самооценка могат да бъдат:

1. Отрицателни преживявания: травматични събития като насилие, тормоз, пренебрегване, изоставяне и др.
2. Критика: постоянната критика от другите или дори самокритиката могат да навредят на самочувствието на човек.
3. Сравнения: да се сравняваме с другите и да се чувстваме неадекватни може да понижи самооценката.
4. Перфекционизъм: нереалистичните очаквания или стремежът към съвършенство могат да доведат до чувство на провал и ниско самочувствие.
5. Негативни мисловни модели: негативното мислене, като например фокусиране върху негативните аспекти на себе си или живота, може да доведе до ниска самооценка.
6. Липса на постижения: чувството за неуспех или липсата на реализация могат да причинят липса на увереност и ниско самочувствие.
7. Обществени послания: обществените послания относно външния вид, интелигентността или други лични качества могат също да допринесат за ниската самооценка.

Ниската самооценка значително засяга две от най-важните житейски области – романтичните връзки и професионалната изява.

Някои от влиянията, които сринатата самооценка оказва върху романтичните отношения, са:

1. Проблеми с доверието: Изразява се в затруднение на хората с ниска самооценка да се доверяват на партньорите си, тъй като може да се чувстват недостойни за любов и привързаност.
2. Страх от отхвърляне: Хората с ниска самооценка може да се страхуват да не бъдат отхвърлени, да им е трудно или невъзможно да бъдат уязвими пред партньорите си.
3. Затруднения с общуването: Представлява трудност или невъзможност на хората с чувство за малоценност да изразяват своите нужди и граници, защото чувстват, че мнението им няма значение.
4. Проблеми с поставянето на граници: Възможно е хората с ниска самооценка да имат трудности с поставянето на граници и отстояването на себе си в отношенията.
5. Затруднения с разрешаването на конфликти: За хората с ниско самочувствие отстояването на себе си може да е предизвикателство. Често те водят сериозна вътрешна борба при разрешаването на конфликти в отношенията.

Ниското самочувствие може да повлияе негативно върху професионалната реализация по различни начини. Например, лицата със срината самооценка често не съумяват да говорят на срещи или да се утвърдят на работното място. Възможно е да имат проблеми с поемането на лидерски роли или да не се чувстват уверени в способностите си, което да ограничи възможностите им за кариерно развитие. 

Много е вероятно да не умеят да се справят с градивна критика или да не се възстановяват след неуспехи, като и двете събития са често срещани във всяка работа. Това може да повлияе на тяхната мотивация, взаимоотношенията с колегите и способността им да взимат решения.

В борбата с ниско самочувствие, има стъпки, които могат значително да повишат нивото му:

1. Търсене на подкрепа: Споделянето на чувствата относно ниското им самочувствие с лица, които им оказват подкрепа, е много полезно за хората, които се стремят към повишаване на самооценката и качеството си на живот. 
2. Полагане на грижи за себе си: Грижата за физическите и емоционалните нужди подобрява самочувствието. Добро въздействие оказва участието в дейности, които подхранват тялото и ума, като упражнения, здравословно хранене и хобита.
3. Поставяне на постижими цели: Постиженията, големи или малки, могат да повишат самочувствието и да мотивират за самопомощ и израстване. Успешно се оказва поставянето на цели, които са предизвикателни, но постижими.
4. Практикуване на позитивен вътрешен диаолг: Начинът, по който говорим със себе си, оказва голямо влияние върху самооценката. Фокусът върху положителните аспекти на личността и живота, както и оспорването на всяка негативна мисъл, допринасят за повишаване на самочувствието.
5. Приемане на комплименти: Лицата с ниска самооценка понякога не умеят да приемат комплименти. Положителните неща, които другите казват за нас, трябва да се приемат и оценяват.
6. Умение за прощаване на самия себе си: Навиците и вярванията, които поддържат ниската самооценка, понякога са дълбоко вкоренени в личността. Допускането на грешки и умението да се учим от тях, е част от изразстването на личността. Практикуването на прошка към самия себе си е мощно средство за лекуване на ниското самочувствие, защото чрез нея човек продължава напред, а не се вторачва върху негативния вътрешен диалог.

Повишаването на самооценката е процес, който може да отнеме време и усилия, но е възможно с правилен подход.

Самооценката е цялостното чувство на човек и неговата убеденост в собственото му достойнство и лична стойност. Всяко наше преживяване и постъпки се определят от отношението, което имаме за себе си. 

Здравословната самооценка се свързва с баланс в самочувствието – нито твърде високо, нито твърде ниско. Това ниво може да се опише като притежаване на реалистична и положителна представа за себе си, както за силните, така и за слабите страни. Хората с балансирана самооценка са в състояние да осъзнаят своята стойност и ценност и да чувстват увереност в способностите си.

Твърде високото самочувствие, известно още като завишено или грандиозно, би могло да доведе до самонадценяване, арогантност и експлоатация на другите. От друга страна, твърде ниското самочувствие води до чувство за неадекватност и съмнение в себе си.

Здравословното ниво на самооценката е важно за психичното здраве, създава положителни взаимоотношения и усещане за цялостно благополучие в живота. Важно е всеки човек да работи върху подобряването на самочувствието си, ако е ниско, но също така и да внимава то да не стане прекалено високо. Стремежът и намерението за здравословен баланс на самооценката водят до по-пълноценен и удовлетворяващ живот.