Подробно за депресията

В тази статия:

  • Какви са причините за депресия?
    • Генетика
    • Химични дисбаланси в мозъка
    • Травма или стрес
    • Хронични заболявания
    • Злоупотреба с наркотични вещества
    • Скръб или загуба
    • Промени в живота и важни събития
    • Изолация и липса на социална подкрепа
  • Каква е връзката между депресията и хранителните разстройства?
  • Как депресираният партньор се отразява върху романтичните отношения?
  • Как депресията влияе върху ролята ми на родител?
  • Психически и поведенчески прояви при деца на поне един депресиран родител
  • Защо депресията може да доведе до самоубийство?
  • Как мога да живея с депресията? Какви са начините за управление и лечение?

Депресията е психично разстройство, характеризиращо се с постоянно чувство на тъга, самота, безнадеждност и апатия. Може също да причини физически симптоми като умора, промени в апетита, социална изолация и затруднения със съня.

Какви са причините за депресия?

Депресията може да бъде причинена от комбинация от биологични, психологически фактори и влияния от околната среда, включително:

  • Генетика
  • Химични дисбаланси в мозъка
  • Травма или стрес
  • Хронични заболявания
  • Злоупотреба с наркотични вещества
  • Скръб или загуба
  • Големи промени в живота и важни събития
  • Изолация и липса на социална подкрепа.

Нека ги разгледаме подробно.

Генетика.

Депресията има сложна етиология, като генетичните фактори и факторите на околната среда имат значение. Генетиката може да увеличи индивидуалния риск от развитие на депресия, като повлияе на начина, по който мозъкът обработва и реагира на стрес, както и чрез влияние върху невротрансмитери, като серотонин, които участват в регулирането на настроението.

Изследванията показват, че депресията може да се предава в семейството, което предполага, че има генетичен компонент на състоянието. Например, проучвания на еднояйчни близнаци са установили, че ако единият близнак има депресия, другият е с повишен риск от развитие на това състояние.

Генетиката, обаче, не е единственият фактор, който допринася за депресията, а по-скоро комбинацията между множество гени и фактори на околната среда като стрес, травма и житейски събития. Ако имате фамилна анамнеза за депресия, това не означава, че автоматично ще развиете депресия, но може да увеличи риска.

Химични дисбаланси в мозъка.

Химическият дисбаланс в мозъка може да допринесе за развитието на депресия. Смята се, че депресията се причинява от дисбаланс на невротрансмитерите, които са химикали в мозъка, предаващи сигнали между нервните клетки.

Невротрансмитерите, участващи в депресията, включват серотонин, норепинефрин и допамин, които играят роля в регулирането на настроението, съня, апетита и нивата на енергия.

Когато тези невротрансмитери не функционират правилно, те могат да доведат до широк спектър от симптоми, включително чувство на тъга, безнадеждност, загуба на интерес към дейностите, умора, трудности със съня, прекалено много сън, промени в апетита и теглото.

Възможно е тези химични дисбаланси да бъдат причинени също и от различни медицински състояния, употребата на наркотични вещества и определени лекарства.

Психиатрите често предписват антидепресанти, точно защото действието им повишава нивата на невротрансмитерите в мозъка и възстановява баланса на тези химикали.

Антидепресанти трябва да се приемат само по лекарско предписание, за определен период от време и задължително по схемата, по която са предписани. Ако започвате прием на антидепресанти, обърнете внимание на страничните ефекти в листовката и преценете дали според вас си заслужават или имате сили да направите промяна, без „вълшебно хапче“.

Порочният кръг на апатията по време на депресия може да бъде значително подобрен от антидепресанти, но те служат само като „патерица“, докато се съвземе човек и придобие мотивация да се погрижи за истинските причини, които стоят зад дисбаланса – психологически, медицински и др. Антидепресантите не са „вълшебно хапче“. Вие сте.

Травма или стрес.

Травмата и стресът могат могат да причинят значителни промени в мозъка и начина, по който той обработва и реагира на различни събития.

Стресът може да активира реакцията на тялото „бий се или бягай“, освобождавайки хормони, които увеличават сърдечната честота, кръвното налягане и мускулното напрежение. Тази реакция е предназначена да помогне на тялото да реагира на заплаха, но ако се активира многократно или за дълги периоди от време, би могла да окаже влияние върху тялото и ума.

Травматичните събития, като злоупотреба, пренебрегване или насилие, имат особено дълбоко въздействие върху психичното здраве и увеличават риска от развитие на депресия, защото травмата променя начина, по който мозъкът се повлиява при стрес, което затруднява справянето с ежедневните стресори.

Изследванията показват, че травматичните преживявания са способни да променят структурата и функцията на мозъка, особено в областите, които участват в регулирането на емоциите и обработката на стреса. Това може да доведе до постоянни промени в настроението, мисловните модели и поведението, което да увеличи риска от развитие на депресия.

Хронични заболявания.

Животът с хронично заболяване увеличава риска от развитие на депресия. Хроничните заболявания са дългосрочни медицински състояния. Те са както физическо, така и емоционално предизвикателство и се отразяват значително върху качеството на живот.

Симптомите на хронично заболяване могат да бъдат изтощителни, причинявайки умора, болка и ограничена подвижност. Те затрудняват нормалните ежедневни дейности и водят до чувство на безнадеждност, безпомощност и тъга.

В допълнение, емоционалният стрес от живота с хронично заболяване може да причини свръхпроизводство на хормона на стреса кортизол, който нанася промени в мозъка. Тези промени влияят на настроението и увеличават риска от депресия.

Възможно е животът с хронично заболяване да доведе до социална изолация, което е значителен рисков фактор за депресия. В тези случаи хората се чувстват изключени от социалните дейности и невъзможност да участват в нещата, които харесват, което води до чувство на самота и тъга.

Злоупотреба с наркотични вещества.

Злоупотребата с вещества, като алкохол или наркотици, може да увеличи риска от развитие на депресия. Различните субстанции имат редица ефекти върху мозъка и тялото, които биха могли да причинят депресия и други състояния на психичното здраве.

Един от начините, по които злоупотребата с вещества влияе за поява или задълбочаване на депресията, е чрез промяна на нивата на невротрансмитерите в мозъка, тъй като лекарствата или алкохолът могат да попречат на нормалното им функциониране. Например, алкохолът е депресант на централната нервна система, който може да увеличи чувството на тъга и безнадеждност.

Повтарящата се употреба на наркотици би могла да увреди мозъчните структури, които участват в регулирането на настроението, и да причини постоянни промени във възприятията, себеусещането и поведението.

Злоупотребата с вещества повишава нивата на стрес и причинява значителни смущения в личния и професионалния живот. Например е възможно, хората, които злоупотребяват с наркотици или алкохол, да се борят с проблеми във взаимоотношенията, финансови затруднения и проблеми с работата, които да причинят значителен стрес и да увеличат риска от депресия.

Скръб или загуба.

Скръбта е нормална и естествена реакция при загуба, но ако ситуацията е сложна и продължителна, може да се развие депресия.

Скръбта предизвиква набор от емоционални, физически и психологически реакции, които са изтощителни за целия организъм и психика. Силните чувства на тъга, самота и безнадеждност, които често съпътстват скръбта, могат да затруднят нормалното функциониране на човек.

Възможно е стресът от скръбта да причини свръхпроизводство на кортизол, което да повиши риска от депресия.

Ако нормалното функциониране в ежедневието бъде нарушено поради скръб, е възможна промяна в моделите на съня, апетита и енергийните нива.

В допълнение, социалната изолация, която често съпътства скръбта, също може да увеличи риска от депресия, тъй като хората се чувстват откъснати от другите.

Промени в живота и важни събития.

Големите промени и важни събития са стресови фактори, които увеличават риска от депресия. Такива промени могат да бъдат:

  • Загуба на работа или промяна в професионалното поприще: Безработицата или значителни промени в работните обстоятелства могат да причинят финансов стрес, чувство на несигурност и чувство за загуба на идентичност.
  • Промени в отношенията: Раздялата, разводът или краят на романтична връзка могат да бъдат източник на емоционален стрес, водещ до чувство на самота, изолация и тъга.
  • Здравословни проблеми: Хроничните заболявания или физически травми причиняват болка и дискомфорт, финансов стрес и промени в обичайното ежедневие.
  • Смяна на местоживеенето: Преместването в нов район/населено място/държава е източник на стрес, тъй като може да причини социална изолация, чувство на загуба и чувство за дезориентация.
  • Пенсиониране: Пенсионирането е значителна промяна в живота, която може да причини чувство на загуба, финансов стрес и усещане за безполезност.

Хората, преминаващи през големи предизвикателства, може да имат проблеми със съня, апетита и нивата на енергия. Значимите житейски събития често са съпроводени от чувство на тъга, безнадеждност и безпомощност, което може да увеличи риска от депресия.

Изолация и липса на социална подкрепа.

Социалната подкрепа е важен фактор за психичното здраве и благополучие, а хората, които нямат социална подкрепа, са по-уязвими към депресия.

Възможно е самотата и изолацията да предизвикат тъга и безпомощност. Когато човек е изолиран, чувства, че няма много хора, към които да се обърне за емоционална подкрепа, което може да доведе до усещане за безнадеждност.

При социалната изолация често липсва положително стимулиране, защото изолираният човек няма възможност да се занимава с много от дейностите, които му носят радост и удовлетворение.

Каква е връзката между депресията и хранителните разстройства?

Депресията и хранителните разстройства могат да бъдат взаимосвързани, като едното състояние увеличава риска от другото. Хората, които се борят с депресия, могат да развият хранително разстройство като механизъм за справяне или като начин да придобият чувство за контрол над живота си. От друга страна, при хората с хранителни разстройства, като анорексия или булимия, се стига до депресия в резултат на изкривена представа за собственото им тяло и ниско самочувствие.

Както депресията, така и хранителните разстройства могат да причинят промени в апетита и теглото, което води до порочен кръг от депресия и нарушено хранене. Лечението на хора с коморбидна депресия (причинена от няколко физически и/или психически състояния) и хранителни разстройства често включва комбинация от психотерапия, лекарства и подкрепа от семейството и приятелите. За най-добър резултат е важна помощта от специалист по психично здраве, който има опит с лечението и на двете състояния.

Как депресираният партньор се отразява върху романтичните отношения?

Депресията може да окаже значително влияние върху романтичната връзка. Тя причинява промени в настроението, поведението и енергийните нива, което води до предизвикателства и за двамата партньори. Някои често срещани начини, по които депресията влияе върху партньорските отношения, са:

  • Трудности в общуването: Депресията може да накара хората да се оттеглят, да станат по-малко комуникативни или да имат негативен възглед за живота, което да създаде трудности в комуникацията между партньорите.
  • Намалена интимност: Депресията може да причини намаляване на физическата и емоционална интимност, тъй като човек може да не се чувства близък с партньора си или да няма енергия за физически контакт и проява на обич.
  • Повишен конфликт: Депресията може да доведе до раздразнителност, гняв и неудовлетвореност, което да увеличи риска от конфликт.
  • Намалена мотивация: Възможно е депресията да понижи цялостната мотивация, което да доведе до нежелание и неспособност на човек да участва в дейности и да прави планове с партньора си.
  • Повишен стрес: Да живееш с партньор, който се бори с депресия, е стресиращо и емоционално изтощително, което може да създаде предизвикателства и за двамата партньори във връзката.

Как депресията влияе върху ролята ми на родител?

Депресията влияе върху всички сфери от живота на засегнатия човек. Когато родител се бори с депресия, това намаля енергията, мотивацията и способността му да се занимава с ежедневни дейности, включително да се грижи за децата си. Възможно е да изпитва трудности с ежедневната рутина, комуникацията и емоционалната връзка с децата си.

Депресията е свързана с негативни мисловни модели, като чувство на безнадеждност и самообвинения, което ограничава способността на родителя да осигурява емоционална подкрепа, регулация и стабилност на децата си. Често депресията причинява раздразнителност, гняв и конфликт с децата, което допълнително усложнява връзката помежду им.

Важно е родителите, които се борят с депресия, да потърсят помощ и подкрепа. Възможностите за лечение, като терапия и медикаменти, могат да помогнат за справяне със симптомите на депресия и да подобрят благосъстоянието на родителя, което от своя страна ще се отрази положително върху ролята му на родител.

Важно е също родителите да общуват с децата си за начина, по който се чувстват, тъй като това може да увеличи разбирането и подкрепата в семейството. (От огромно значение е начинът, по който се поднася информацията за състоянието на родителя, тъй като има риск от възникване на парентификация у децата, която допълнително да ги травмира.)

Психически и поведенчески прояви при деца на поне един депресиран родител

Когато един от двамата родители се бори с депресия, това може значително да повлияе върху децата му по различни начини:

  • Емоционален дистрес: У детето е възможна поява на обърканост, тревожност или страх от поведението и промените в настроението на родителя.
  • Лош успех в училище: Депресията може да повлияе върху способността на родителя да осигури подкрепа и стабилност, което да повлияе негативно на успеха на детето.
  • Депресия: Децата на родители с депресия са изложени на по-висок риск от развитие на депресия, особено ако депресията на родителя е тежка или нелекувана.
  • Безпокойство: Децата на родители в депресия може да развият безпокойство поради непредсказуемата и стресираща битова среда.
  • Проблеми с поведението: Децата на родители в депресия може да изпитват трудности при регулирането на емоциите и поведението си, което да доведе до трудности у дома и в училище.
  • Разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD): Децата на родители в депресия са изложени на по-висок риск от развитие на ADHD, състояние, характеризиращо се с импулсивност, невъзможност за фокусиране и хиперактивност.
  • Злоупотреба с вещества: Децата на родители в депресия може да са по-склонни да злоупотребяват с вещества, като начин за справяне с депресията на родителите си или със собствения си емоционален стрес.

Важно е да се отбележи, че не всички деца на депресирани родители ще проявят тези състояния. Наличието на депресия при родителя е само един от многото рискови фактори. Ранното идентифициране и лечение на депресия, както при родителите, така и при децата, може да помогне за намаляне на риска от развитие на тези и други психични проблеми.

Необходимо е родителите, които се борят с депресия, да потърсят помощ и подкрепа, тъй като това може да има положително въздействие върху тяхното благосъстояние и това на техните деца. Възможно е включването на децата в процеса на лечение, като терапия или групи за подкрепа, да им помогне да разберат чувствата си и да подобрят собственото си психично здраве.

Защо депресията може да доведе до самоубийство?

Депресията е основен рисков фактор за самоубийство, тъй като е свързана със силни чувства на тъга, самота, безнадеждност и безпомощност. Хората с депресия изпитват негативни мисли и вярвания за себе си, бъдещето и собствената си значимост.

Самоубийството е сложен проблем, за който допринасят предишна травма, злоупотреба с вещества и разстройства на психичното здраве. Освен това събития в живота, като загуба или значителен стрес, могат да увеличат риска от самоубийство, особено при хора, които вече се борят с депресия.

Приемете мислите за самоубийство сериозно. Ако вие или някой, когото познавате, мислите за самоубийство, е важно да се свържете с професионалист по психично здраве, като психолог или психиатър, за подкрепа и лечение. С правилната помощ и съпричастност хората с депресия могат да се възстановят и да открият надежда за бъдещето.

Горещи телефонни линии:

  • Телефон за спешна помощ: 112
  • Български червен кръст – Телефон на доверието: тел. 02 81 64 892
  • Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие: тел. 02 981 76 86
  • Държавна агенция за закрила на детето: тел. 02 933 90 10

Как мога да живея с депресията? Какви са начините за управление и лечение?

Животът с депресия може да бъде предизвикателство, но има стратегии, които ще ви помогнат да управлявате симптомите и да подобрите качеството си на живот. Някои от тези начини са:

  1. Потърсете специалист: Лечението на депресията обикновено включва комбинация от лекарства, психотерапия и промяна в начина на живот. Психологът ще ви помогне да разработите цялостен план за лечение, който отговаря на вашите индивидуални нужди. Когнитивно-поведенческа терапия (CBT) и междуличностна терапия (IPT), могат да помогнат на хората да идентифицират и променят негативните мисловни модели и поведение, които допринасят за депресията.
  2. Медикаменти: Антидепресантите, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и трициклични антидепресанти (TCA), могат да помогнат за подобряване на настроението и облекчаване на симптомите на депресия. Избягвайте самолечението с лекарства или алкохол.
  3. Грижете се за себе си: Грижата за себе си като упражнения, здравословно хранене и достатъчно сън могат да помогнат за подобряване на настроението, намалянето на стреса, повишаването на самочувствието и справянето със симптомите на депресия.
  4. Социални контакти: Изграждането на силни социални връзки е важно за справяне с депресията. Отделете време, което да прекарате с приятели и семейство, участвайте в дейности, които харесвате, свържете се с хора, на които имате доверие, за емоционална подкрепа.
  5. Бъдете активни: Редовната физическа активност доказано подобрява настроението и намаля симптомите на депресия. Стремете се да имате поне 30 минути активност с умерена интензивност през повечето дни от седмицата. Разхождайте се.
  6. Здравословен начин на живот: Възприемането на здравословни навици, като питателна диета, достатъчно сън и избягване на наркотици и алкохол, може да помогне за подобряване на цялостното благосъстояние.
  7. Практикувайте майндфулнес: практиките като медитация, дишане и йога могат да ви помогнат да управлявате стреса и да подобрите настроението си. Наблюдавайте и предизвиквайте негативните мисли, като ги трансформирате в позитивен вътрешен диалог.
  8. Бъдете организирани: Съставяйте си списъци със задачи, поставяйте малки, постижими цели и разделяйте големите задачи на по-малки. Поставете си реалистични цели и се награждавайте за постиженията. Това ще даде усещане за контрол над живота ви.
  9. Потърсете подкрепа: Присъединяването към група за подкрепа или работата с психолог може да ви осигури безопасна и откровена среда, където да обсъждате вашите чувства, предизвикателства и успехи. Чувството за принадлежност към някаква група, в която цари доверие, може да намали чувството на изолация.

Депресията е лечимо състояние. Най-ефективният подход зависи от индивида и неговите специфични симптоми и нужди.

Възстановяването от депресия е процес и може да отнеме време, докато забележите подобрение. С правилната подкрепа и грижа много хора успяват да се справят с депресията и водят пълноценен живот.