В тази статия:
- Равенство между половете – какво означава?
- Равенство и дискриминация
- Дискриминация срещу мъжете – факти
Още с поемането на първата ни глътка въздух като някой от двата биологични пола, мъжки или женски, към нас вече се отнасят като към момичета или момчета – с целия товар на всички очаквания и стереотипи.
Равенство между половете – какво означава?
Равенството между половете е основен принцип на съвременното общество. То е идеал, който мнозина преследват и който има голямо значение за нашето общество. Означава, че мъжете и жените са равни във всички аспекти на живота – в образованието, здравеопазването, законодателството, професията и др. Това означава, че никой не трябва да бъде дискриминиран или ограничаван поради пола си.
Равенството между половете е тясно свързано с принципа на социалната правоспособност, което се основава на идеята, че всички хора имат равни права и свободи, без значение от техния пол, възраст, етнически произход, религия или друга характеристика.
То засяга различни области:
- Равенство в образованието – равни възможности за образование.
- Равенство в работата – справедливо заплащане и равни възможности за изкачване в кариерата.
- Равенство в здравеопазването – равен достъп до същите медицински услуги и лечение.
- Равенство в политиката – жените трябва да имат право да се кандидатират и да бъдат избирани за политически длъжности, както и мъжете.
- Равенство при законодателството – законите трябва да защитават както мъжете, така и жените от дискриминация и нарушения на правата им.
- Равенство в домашните и семейни взаимоотношения – жените и мъжете трябва да имат равни права и задължения, когато става дума за домакинството, възпитанието на децата, грижите за болните или възрастните членове на семейството.
Една от значителните прояви на дискриминация, въз основа на пола, се изразява в третирането на мъжете като заменим пол.
Социалните мрежи и приложенията за запознанства съдействат за краткотрайните отношения на конвейер. При такова свръхпредлагане липсва особена мотивация за развитие на връзките и работа по себе си. Това калява емоционално недостъпни и емоционално отдалечени от себе си хора, дори често ставащи родители, без да осъзнават травмите си и последствията от тях.
И двата пола стават заменими поради изобилието, достъпността, стремежа към бягство от реалността, в съчетание с търсената допаминова стимулация. Следващият интимен партньор е на един клик и един чат. Разбира се, има и изключения.
В съвременното общество, терминът „заменим пол“ се използва, за да опише силната позиция на жените спрямо мъжете при избора на партньор:
Жените са винаги тези, които избират. Мъжете се използват за разплод и са източник на удоволствия (финанси и разнообразие).
Този концепт има важни последствия за живота на силния пол и затова е важно да вдига повече шум по теми като „Как се справят мъжете с целия този стрес?!“.
Обратната гледна точка, разбира се, е валидна и за жените. Всички страдаме от недостатъците на остарелите си и вече неработещи вярвания.
Освен че съм БУДНА МАЙКА, първо съм жена. Интересуват ме отгворите на следните въпроси:
- Какво е да си мъж в днешно време?
- Какви са предизвикателствата, с които се сблъскват мъжете?
- Как дискриминацията и високите очаквания влияят на живота им?
- Как креативно и модерно може да се работи за постигане на равенство между половете и взаимна толерантност?
Равенство и дискриминация
Въпреки значителния напредък, в множество страни все още съществува дискриминация въз основа на пола. Различните религии, култури и стереотипи играят важна роля във формирането на гледните точки и обществените норми, свързани с равенството между половете.
В исляма, например, съществуват традиции и учения, които допринасят за неравенството и дискриминацията. В някои общности жените се считат за по-слаб пол и са подложени на ограничения и социални неравенства.
В много части на света (например, Близкия Изток, Северна Африка, Южна Азия, Латинска Америка) дамите се сблъскват с ограничения в образованието, професионалната кариера и участието в политическия живот. Това е резултат от стереотипи, които ги считат за по-неспособни за определени роли. От своя страна, мъжете могат да бъдат дискриминирани поради наложените върху тях социални очаквания и натиск да бъдат силни, продуктивни, независими и успешни.
Психологическите изследвания показват, че стереотипите и предразсъдъците, свързани с пола, влияят върху нашето мислене, поведение и начина, по който възприемаме другите хора.
Какви могат да бъдат тези стереотипи?
- Ограничаване на възможностите – всъщност какво е „подходящо“ или „нормално“ за мъжете и жените?
- Формиране на очаквания – може да доведе до несправедливи оценки и недостатъчно признаване на индивидуалните способности и потенциал.
- Дискриминация – неравнопоставеност на база на пола.
- Социални очаквания и норми, които диктуват как да се държим и какво да искаме от живота, в зависимост от пола ни.
- Отваряне за себе си и другите – стереотипите ни отдалечават от разбирането и създаването на връзки с хора, изповядващи различни от нашите вярвания, и ни лишават от възможността да се обогатим от техните идеи, опит и перспективи.
Преодоляването на старите блокажи е ключова стъпка към създаването на равнопоставено общество и приемането на различното в стремежа към колективното. Равенството между половете не означава, че трябва да отричаме различията между мъжете и жените. То поставя акцент върху признаването на индивидуалните способности, таланти и приноси, независимо от пола.
Дискриминация срещу мъжете – факти
В нашето общество дискриминацията не засяга само жените, но и мъжете. Една от формите, в които това се проявява, е свързана с ролята на бащата. По навик все още се счита, че функцията на мъжа е да бъде финансов стълб на семейството, а това по подразбиране изключва ролята му на родител, основно полагащ грижи за поколението. За щастие, все повече мъже излизат в бащинство и желаят да поемат по-активна роля в грижата за децата си. В някои ширини, обаче, е възможно да се сблъскат с дискриминация и дори стигматизация.
В професионален аспект, неравнопоставеното отношение към мъжете може да има сериозни последици за кариерата им. Пример за това са мъжете, които желаят да работят „женски“ професии, свързани с грижи за деца или домакинство, например. Възможно е да срещнат затруднения да се реализират в желаното поприще само защото техните професии не се считат за „мъжки“.
Друга форма на „мъжката“ дискриминация е свързана със здравеопазването. В много случаи мъжете не получават достатъчно здравна грижа и неглижират своето здраве. Това може да се дължи на социалните стереотипи за мъжествеността, които ги карат да се чувстват неудобно да търсят медицинска помощ. Като резултат, са по-склонни „да стискат зъби“ и да проявяват рискови поведения, като употребата на алкохол, с който „лекуват“ всичко.
Силният пол е много по-склонен към злоупотреба и зависимост към алкохол, отколкото нежния пол. Според данни от Националния институт по злоупотреба с алкохол в САЩ, през 2019 година 9,7 милиона мъже са страдали от алкохолна зависимост, в сравнение с 5,1 милиона жени. Мъжете са по-склонни да пият в по-големи количества и по-често, което повишава риска от здравословни проблеми, социални проблеми и проблеми в работата.
Дискриминацията срещу мъжете е реална и все още твърде осезаемо съществува в различни области на живота. Тя може да се прояви под формата на неравенство в заплащането, неравенство при съдебни решения, ограничения при избора на професия и дори под формата на забележки и коментари. Тези форми трябва да се разглеждат сериозно и да се използват всички възможни средства за намаляването им.
Мъжете също стават жертви на дискриминация, но това е малко позната и почти невидима сфера. Те също биват дискриминирани на работното място – срещат заплахи за уволнение, биват лишавани от определени кариерни възможности и дори се сблъскват със сексуален тормоз.
Мъжете често са лишени от възможността да поемат грижата за децата си, което означава, че трябва да работят повече и да имат по-малко време за семейството си.
Мъжете са масово засегнати от емоционално изоставяне, защото от тях се изисква да бъдат по-силни и да крият своите емоции. Това ги прави потиснати, депресирани, токсично мъжествени, отдалечени от себе си и сетивата си, което разбалансира и мъжката им енергия.
Въпреки днешните джендър предизвикателства, е налице нарастващо осъзнаване и мотивация към преодоляване на стереотипите и неработещите убеждения. Постепенно социумът започва да проявява толерантност и да интегрира половете в неприсъщи досега за тях области.
Все по-належаща е нуждата всички да се информираме и обучаваме на емоционална будност, за да разбираме и приемаме емоциите си. Само в такава подкрепяща среда мъжете биха имали пространство да разгърнат емоционалната си свобода и баланс.
Насочването към по-отворено, съпричастно и равнопоставено общество е начин за създаване на среда, в която и мъжете, и жените могат да изразяват своята пълна човешка енергия и потенциал.