Причини за импотентността-еректилната дисфункция

В тази статия:

Импотентността или еректилната дисфункция е състояние, което засяга милиони мъже по света. Характеризира се с невъзможност за постигане или поддържане на ерекция, достатъчна за полов акт. Импотентността се случва по различни причини, включително психологически и физически, а последните изследвания показват, че за състоянието може да има и неврологични корени.

Неврологични причини за импотентността

Процесът на постигане и поддържане на ерекция включва сложно взаимодействие между нервната, съдовата и ендокринната система. Всяко нарушение в този процес може да доведе до импотентност. Неврологичните фактори, които могат да причинят импотентност, включват:

1. Увреждане на нервната система

Увреждането на нервната система може да повлияе на предаването на сигнали между мозъка и пениса, което да попречи на процеса на постигане и поддържане на ерекция. Състоянията, които се случва да причинят увреждане на нервната система, могат да бъдат множествена склероза, болест на Паркинсон, наранявания на гръбначния мозък и др.

2. Неврологични разстройства

Няколко неврологични заболявания могат да причинят импотентност, включително болестта на Алцхаймер, болестта на Хънтингтън и епилепсията. Тези нарушения повлияват на способността на мозъка да комуникира с останалата част от тялото ефективно.

3. Хормонален дисбаланс

Хормоналният дисбаланс, особено дефицитът на тестостерон, може да причини импотентност. Тестостеронът е хормон, който играе решаваща роля в процеса на постигане и поддържане на ерекция. Ниските нива на тестостерон намалят сексуалното желание и нарушават способността за постигане на ерекция.

Употребата на лекарства, които засягат нервната система, като антидепресанти и антипсихотици, също могат да причинят импотентност, като попречат на предаването на сигнали между мозъка и пениса.

Изследванията показват, че мъжете с импотентност имат намалена активност в парасимпатиковата нервна система, която е отговорна за контролирането на реакцията на тялото „почивка и храносмилане“. Тази намалена активност може да доведе до повишена симпатикова активност, която е отговорна за реакцията на тялото „бий се или бягай“.

Повишената симпатикова активност води до освобождаване на хормони на стреса, като кортизол и адреналин, които могат да нарушат способността за постигане и поддържане на ерекция. Това обикновено са хората с психологически травми, чиито нервна система работи във високи режими на стрес – с високи нива на стресовите хормони, които могат да причинят увреждане на различни органи и системи.

Психологични фактори за еректилната дисфункция

Психологическите фактори, които могат да доведат до еректилна дисфункция, включват травма, избягващо поведение, социална тревожност и различни психологични разстройства.

1. Травма

Травматичните преживявания, като сексуално насилие или кастрационен комплекс, могат да доведат до психологически проблеми, които да причинят импотентност. Травмата води до чувство на срам, вина и безпокойство, което може да попречи на сексуалната функция. Възможно е преживелите травма да имат спомени, кошмари и други симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което също да допринесе за импотентност.

2. Избягващо поведение

Мъжете, които проявяват избягващо поведение, се страхуват от интимност или изпитват трудности при изразяването на емоциите си. Възможно е да избягват сексуални ситуации или да имат затруднения с поддържането на ерекция по време на сексуална активност. Това може да е свързано със страх от отхвърляне, страх от уязвимост или страх от емоционална интимност.

3. Социална тревожност

Възможно е мъжете, които изпитват социална тревожност, да имат затруднения при взаимодействие с другите и да се стремят към отбягване на социални ситуации. Това може да доведе до чувство на самота и изолация, което да допринесе за импотентност.

4. Други поведения и разстройства

Други поведения и разстройства, които могат да допринесат за импотентност, включват депресия, тревожност и злоупотреба с вещества. Тези състояния могат да повлияят на сексуалната функция, като причинят умора, намалено либидо и други.

Еректилна дисфункция на мъжете в Европа (статистика)

Възрастова групаЗасегнати от еректилна дисфункция (%)Причини за еректилната дисфункцияИзточник
(2013-2018)
18-29 години5-10%Психологични фактори, тютюнопушене, алкохол, наркотициEuropean Urology, 2013
30-39 години10-20%Диабет, метаболитен синдром, тютюнопушене, алкохолInternational Journal of Impotence Research, 2017
40-49 години20-40%Артериална хипертония, дислипидемия, диабет, тютюнопушене, алкохолEuropean Heart Journal, 2018
50-59 години40-50%Артериална хипертония, дислипидемия, диабет, депресия, простатно здравеJournal of Sexual Medicine, 2013
60-69 години50-60%Артериална хипертония, дислипидемия, диабет, простатно здраве, общо здравеBJU International, 2017
70+ години60-70%Общо здраве, простатно здраве, дислипидемияInternational Journal of Impotence Research, 2013

Изследванията сочат, че еректилната дисфункция е по-разпространена сред по-възрастните мъже. Причините за еректилна дисфункция варират в зависимост от възрастовата група, но включват общи фактори като диабет, дислипидемия, артериална хипертония и психологични фактори като депресия, стрес и негативни идеи за здравето. Тютюнопушенето, алкохола и употребата на наркотици също могат да повлияят на еректилната функция.

Справяне с психологическите причини за импотентност

Справянето с психологическите фактори, които допринасят за импотентността, може да включва терапия, лекарства или комбинация от двете.

1. Терапия

Психотерапията може да помогне на мъжете да се справят с психологическите фактори, които допринасят за импотентността. Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) е общ подход, чрез който биха могли да се идентифицират и адресират негативните мисли и поведение, които допринасят за еректилната дисфункция. Други форми на терапия, като психодинамична терапия и терапията за двойки, също биха били полезни.

2. Лекарства

Медикаменти, като например антидепресантите, могат да бъдат полезни при справяне с психологическите фактори на импотентността. Антидепресантите могат да помогнат на мъжете да се справят със симптомите на депресия и тревожност, което да подобри сексуалната им функция. Някои лекарства могат да причинят или влошат импотентността, така че е важно да обсъдите рисковете и ползите от лекарствата с медицинско лице – уролог, невролог, психиатър.

В зависимост от причините за импотентността, към лечението може да се подходи комплексно – с лекарства, психологическо консултиране, промени в начина на живот или хирургия.

Мъжете, които имат прояви на импотентност, трябва да потърсят професионална помощ, за да установят основните причини за състоянието и да разработят ефективен план за лечение.