Комплексно посттравматично стресово разстройство (CPTSD)

В тази статия:

• Причини за комплексно посттравматично стресово разстройство (КПТСР)
• Симптоми за комплексно посттравматично стресово разстройство
• Соматични прояви на КПТСР
• Поведенчески отговори към стреса – четирите F-а
• Може ли човек да живее с комплексно посттравматично стресово разстройство?
• Как се лекува КПТСР?
• Методи за лечение на КПТСР по света (статистика)

Комплексното посттравматично стресово разстройство (Complex Post-traumatic Disorder – съкр. CPTSD) е състояние, причинено от повтарящи се травмиращи събития, най-често в детството.

Разликата между посттравматичното стресово разстройство и комплексното посттравматично стресово разстройство е, че първото се развива след единично травмиращо събитие, а второто – при повтарящи се травми.

Причини за комплексно посттравматично стресово разстройство (КПТСР)

Травмите, които могат да доведат до КПТСР, са свързани с:

• физическо или сексуално насилие,
• психологически тормоз,
• изоставяне,
• пренебрегване,
• наркозависимости в семейството,
• жертви на отвличане,
• трафик на хора,
• военнопленници,
• затворници  и др.

Мотивите на насилника могат да бъдат умишлено зловредни, но може и да са добронамерени.

Диагнозата „комплексно посттравматично стресово разстройство“ е разработена първоначално за възрастни – ветерани от войни, както и жертви на изнасилвания, но впоследствие се наблюдава, че децата също могат да развият посттравматично разстройство, когато са малтретирани, насилвани, при изоставяне, при емоционална или друга дисфункция на основния родител, който полага грижи за тях, и др.

Симптоми за комплексно посттравматично стресово разстройство

Жертвите на комплексна травма често имат детство, изпълнено с трудни ситуации, в които участват родителите и/или роднините. Това са преживявания, които децата са неспособни да избегнат или променят.

Хората с КПТСР са привлечени от това да помагат на другите в трудни моменти, защото много добре познават болката от това да си абсолютно сам и изолиран. Това фокусиране върху другите, докато същевременно изоставят себе си и своите нужди, ги изтощава до краен предел.

Те са отлични емпати, защото страхът ги е научил да предвиждат емоционалните състояния на насилника си, така че да са в безопасност.

Те са убедени, че нещо не е наред с тях и че околните трудно ги понасят. Така се чувстват и в партньорските връзки – малоценни, недостатъчни, незаслужаващи, недостойни, неспособни да се справят с емоциите си, поради което се вкопчват в партньора си, като вътрешно в себе си очакват, че той ще посрещне емоционалните им нужди.

Начините за справяне на детето в травмираща семейна среда, се проявяват като симптоми, когато жертвата стане възрастен. Тези симптоми могат да бъдат:

• прояви на сервилност и подчинение към другите,
• срам и вина,
• работохолизъм,
• напускане на стресиращи ситуации,
• живот в изолация – избягване на социалните контакти,
• затваряне в себе си,
• постоянно чувство на ужас,
• тревожност, страх,
• паник атаки,
• недоверие към света,
• безпомощност и безизходица,
• емоционално хранене,
• деформация на собствената идентичност и усещане за себе си,
• проблеми с овладяването на емоциите,
• затруднение със справянето с ежедневни събития и взаимодействия с други хора,
• пристъпи на силен гняв,
• обърканост, разсеяност,
• силно изразена липса на фокус,
• отлагане и отбягване на задълженията и отговорностите,
• постоянно чувство за спешност – че нещо трябва да се свърши, постоянно бързане и др.

Тези симптоми стават част от характера и идентичността на страдащия. Възможно е и да ги нормализира, като залъгва себе си и другите, че „той по принцип си е такъв“.

Детинска реакция, агресия или истерия в отговор на дори най-обикновена ситуация са типични за възрастен с КПТСР. Много от жертвите, в зависимост от тежестта на преживяното, блокират личностното си развитие до даден етап от детството си и емоционалната им зрялост като възрастни е всъщност на нивото на дете.

Те живеят във фантазии, в паралелен свят, в който разиграват различни сценарии. В тези истории всичко е винаги под техен контрол.

Важно за оздряването на жертвите е да адресират пострадалото си вътрешно дете и да се научат да си правят реперънтинг (re-parenting – да бъдат родители на самите себе си).

Чрез този метод човек връща и разиграва травмиращи спомени и стресови ситуации, като мислено поема ролите на родителите си и преформулира токсичното им отношение – в здравословно, изпълнено с нежността, разбирането и състраданието, които биха проявили едни любящи родители.

Соматични прояви на КПТСР

Възможно е човек да не помни травмите, но тялото ги съхранява и изразява чрез реакциите към различни ситуации, които ясно показват наличието на проблем.

Телата ни са огромни харддискове със запаметени физически и емоционални спомени. Те помнят всяко докосване, всеки удар, всеки гняв, всяка обида. Всяко посегателство над личността засяга нервната система, особено когато става въпрос за дете, при което тя все още е недоразвита и травмите се изтласкват или потискат.

Травмата не живее само в ума и спомените. Тя става част от нервната и лимбичната система, които трябва да бъдат лекувани.

Тежките психологически състояния имат и соматични (телесни, физически) прояви. Едни от най-честите соматични свидетелства за КПТСР са:

• Синдром на раздразненото дебело черво,
• Синдром на проупскливост на червата,
• чревни възпаления,
• мигрена,
• силна болка, без видима причина,
• усещане за постянна топка в стомаха,
• гадене,
• световъртежи,
• замъглено зрение,
• хронична умора,
• безсъние и др.

Емоционалният тормоз, на каквато и да е възраст, може да доведе до КПТСР, но не непременно. Ако след шокиращо или стресиращо събитие страдате от панически страх и високи нива на стрес, потърсете психолог. Възможно е проявите да манифесират под съвсем друга форма, която няма общо с травмиращото преживяване.

Поведенчески отговори към стреса – четирите F-а

Огромен принос за разбирането и лекуването на хората с КПТСР има Пийт Уокър и книгата му „Complex PTSD: From Surviving To Thriving“ (все още не е издадена на български). Уокър дефинира 4 стрес отговора към критични ситуации, които връщат жертвата в емоционалното състояние от момента на травмата (т. нар. флашбек).

Това са четирите F-a: freeze, flight, fawn и fight. Тези отговори към стреса могат да се проявяват заедно или поотделно, като преобладаващият тип отговор за даден човек проличава в неговото поведение, отношение и нрав.

Какво представляват стрес отговорите?

• При Fight (режим на битка) детето се научава да отговаря на чувството си за изоставяне с гняв, като използва презрение, за да заплашва и засрамва другите. То подсъзнателно вярва, че контролът и властта създават безопасност, успокояват раната от изоставяне и осигуряват любов.
• При Flight детето е подсъзнателно вманиачено в перфекционизма, като вярва, че по този начин ще сведе поводите за евентуални конфликти до минимум, за да се чувства в безопасност, да получи добро отношение и любов. Този тип жертви тревожно се подсигуряват да са заети във всеки един момент, за да избягат от болката си от изоставяне и липсата си на принадлежност. Те харесват екстремните ситуации и са податливи на злоупотреба със субстанции.
• Freeze типът предпочита безопасността на изолацията. Тези жертви се крият, отбягват хора и дори се отказват от интимни връзки. Това е най-примитивният отговор към стреса. Цялото тяло работи в режим на предсмъртно успокояване, като инжектира успокояващи и обезболяващи вещества (хормони). Тези деца са били изоставяни. Характерно е да прекарват огромна част от времето си в сън, фантазии и видео игри, дори и като възрастни. Хората с КПТСР имат навика да притаяват дъхаси, което ги вкарва във Freeze и симпатетичен режим на нервната система. Затова дишането трябва да е във фокуса възможно най-често.
• Fawn типът намира безопасност, като е постоянно на разположение на другите, за да задоволява всичките им прищевки и нужди. Той вярва, че като ги омилостивява, ще спечели благоразположението им, за да избегне усложнения и конфликти. Той подсъзнателно е убеден, че за да е достоен за другите, е необходимо да им служи, да се съобразява изцяло с тях, като в същото време пренебрегва себе си. Границите му не съществуват. Обичайно при такива деца поне единият родител е нарцисист или друг тип насилник, който използва презрение, заплахи и срам, за да подчини детето.

Когато човек е в някой от тези режими на симпатетичната нервна система, цялото му тяло е мобилизирано. Той загубва връзка с частите от мозъка, които отговарят за инициатива, промяна, креативност и вдъхновение. Съзнанието е стеснено, алтернативите – ограничени.

Разпознаването и наблюдението на стрес отговорите, е от изключително значение за лечението. Необходимо е да се заменят тези стрес навици, превърнали се в части от личността, със здравословни и уравновесени реакции, като същевременно нервната система и тялото се обгрижват с други практики – йога, дишане, студени душове, спорт, медитация и др.

Саморегулирането на емоциите се развива и усъвършенства с нервното развитие на човек. За съжаление, никой не ни учи вкъщи или в училище, че емоциите са потоци енергия, които преминават в тялото и ако им се противопоставяме, могат да останат блокирани, като бомби със закъснител, които чакат най-малката провокация.

Провокациите обикновено вкарват лицата с КПТСР във флашбек, със съответната комбинация от стрес отговори – freeze, flight, fight и/или fawn, отгоре на всичко, вероятно съчетани със соматични прояви. С други думи – жертвата се чувства невъобразимо зле по всякакви начини – психически, емоционално и физически.

Осъзнаването на емоциите и приемането им е крехкото начало на новия живот за хората, избрали да си помогнат.

Може ли човек да живее с комплексно посттравматично стресово разстройство?

КПТСР често се причинява от травма, базирана на взаимоотношенията, затова усещането за комфорт в други взаимоотношения е затруднено. Романтичните връзки и семейният живот могат да са огромно или непосилно предизвикателство.

Границите на самоличността са размити поради системното им нарушаване и оскверняване от насилника или насилниците.

Личната реализация на жертвите също е под въпрос. Те често се превръщат в работохолици, които се самоизоставят, саботират, преуморяват се и нямат граници с колегите и висшестоящите. Чувстват се различни, отхвърлени, самотни и имат ниска самооценка.

За някои хора мислите и спомените за минали травматични събития имат сериозни последици за здравето и функционирането им в ежедневния живот, дълго след като опасността, заплахата и токсичността са преминали. Без подходящо лечение и подкрепа, КПТСР може да причини дълготрайна инвалидност.

Как се лекува КПТСР?

За да води пълноценен, спокоен и здравословен живот, човек с посттравматично стресово разстройство трябва да започне терапия, в най-добрия случай – холистична терапия, която включва работа с психолог, работа с тялото – с чакрите, йога, медитация, дишане, промяна на храненето и др.

Началото на лечението започва с желанието на жертвата да сложи край на страданието и да си помогне. Основният инструмент оттук нататък е самонаблюдението – да различава какво чувства във всеки един момент, да наблюдава реакциите си към всичко, докато постепенно времето за реакция (осъзнатостта) се увеличи.

Когато си позволим да тъгуваме, когато си позволим да сме гневни, когато си позволим да чувстваме всичко, което чувстваме, се лекуваме. Когато човек приеме, че страда от психично разстройство и започне да връща лентата назад, често минава през сърцераздирателни прозрения от сорта на „Родителите ми всъщност никога не са ме обичали“.

Тогава той има шанса да стане за себе си родителите, които са му липсвали – започва да се дарява с безусловна себелюбов, разбиране и прошка. Когато страдащият от КПТСР постепенно излекува в себе си нещата, които го измъчват, те спират да манифестират в реалността му.

Най-успешно се лекува човек с КПТСР, когато напълно изолира токсичните хора от живота си. Необходимо е да постави твърди граници с всички, докато стане достатъчно балансиран. Той се научава да разпознава нездравословните проявления и вече знае в голяма степен как да се предпазва от влиянието им.

Благодарно е да имаме такова изобилие от информация по темата, защото наистина е възможно да се чувстваме добре – спокойни и нормални.

За един измъчен човек, търпял с години вътрешния си кошмар, спокойствието в мислите и нервната система означават Щастие.

Методи за лечение на КПТСР по света