Комплексно посттравматично стресово разстройство (CPTSD)

В тази статия:

• Причини за комплексно посттравматично стресово разстройство (КПТСР)
• Симптоми за комплексно посттравматично стресово разстройство
• Соматични (психотелесни) прояви на КПТСР
• Поведенчески отговори към стреса – четирите F-а
• Как се лекува КПТСР?
• Методи за лечение на КПТСР по света (статистика)
• Често задавани въпроси за комплексното посттравматично стресово разстройство

Комплексното посттравматично стресово разстройство (Complex Post-traumatic Disorder – съкр. CPTSD) е състояние на нервната система, причинено от повтарящи се травмиращи за индивида събития.

Разликата между посттравматичното стресово разстройство и комплексното посттравматично стресово разстройство е, че първото се развива след единично травмиращо събитие, а второто – при повтарящи се травми.

Причини за комплексно посттравматично стресово разстройство (КПТСР)

Травмите, които могат да доведат до КПТСР, са свързани с:

• физическо или сексуално насилие,
• емоционален и психически тормоз,
• изоставяне, пренебрегване,
• зависимости в семейството (към алкохол, наркотици, хазарт и др.),
• жертви на отвличане,
• трафик на хора,
• военнопленници, затворници
• катастрофи
• нападение, заплаха за живота и др.

КПТСР може да се развие дори и само ако лицето е свидетел на травмиращите събития, без да е пряка жертва.

Мотивите на насилника могат да бъдат умишлено зловредни, косвени, както и дори добронамерени, без да осъзнава, че причинява вреда.

Диагнозата „комплексно посттравматично стресово разстройство“ е поставена за първи път на ветерани от войни, впоследствие и на жертви на изнасилвания. По-късно учените изследват и доказват, че децата също могат да развият посттравматично разстройство, когато са малтретирани, насилвани, при изоставяне, при емоционална или друга дисфункция на основния родител, който полага грижи за тях, и др.

Симптоми на комплексното посттравматично стресово разстройство

Когато говорим за КПТСР при деца, жертвите често имат детство, изпълнено с травмиращи ситуации, в които са замесени родителите, други членове на семейството или възрастни от близкото обкръжение. Това са преживявания, които децата са неспособни да избегнат или променят.

Хората, страдащи от КПТСР, са отлични емпати, защото страхът ги е научил да предвиждат емоционалните състояния на насилника си, така че да избегнат опасността. Всяка мимика, поза на тялото и тона на гласа са сигнали дали приближава заплаха и какво могат да очакват.

Те са привлечени от това да помагат на другите в трудни моменти, защото много добре познават болката от това да си абсолютно сам и изолиран, от това да не виждаш изход. Фокусирането върху другите, докато същевременно изоставят себе си и нуждите си, ги изтощава до краен предел.

Те са убедени, че нещо не е наред с тях и че околните трудно ги понасят. Чувстват, че никога не са на мястото си. Страдат от импостър синдром – усещат се постоянно в грешка и несигурност. Нервната им система е непрекъснато в режим на стрес.

Така се чувстват и в интимните си връзки – малоценни, недостатъчни, незаслужаващи, недостойни, неспособни да се справят с емоциите си, поради което се вкопчват в партньора си, като дълбоко в себе си очакват, че той ще посрещне емоционалните им нужди, а на практика очакват всеки момент да ги изостави, защото са негодни.

Още от типичните за КПТСР симптоми са (всички заедно, в различни комбинации помежду си, както и други, които може да не са споменати по-долу):

• прояви на сервилност и подчинение към другите,
• срам и вина,
• работохолизъм и перфекционизъм,
• бягство от стресиращи ситуации,
• живот в изолация – избягване на социалните контакти, социална тревожност,
• затваряне в себе си, крайна интровертност,
• постоянно чувство на ужас,
• тревожност, страх, паник атаки,
• постоянно усещане за спешност,
• недоверие към света,
• безпомощност и безизходица,
• депресия, самоубийствени мисли,
• емоционално хранене, преяждане, зависимости,
• деформация на собствената идентичност и усещане за себе си,
• трудно овладяването на емоциите,
• затруднения с обикновени битови събития и взаимодействия с други хора,
• пристъпи на силен гняв, агресия, афективност,
• обърканост, разсеяност, силно изразена липса на фокус,
• отлагане и бягство от задълженията и отговорностите, инфантилно поведение,
• липса на спомени от детството, проблеми с паметта и др.

Тези симптоми стават част от характера и идентичността на страдащия. Индивидът често няма осъзнатост за причините и се самозалъгва, като се стреми да ги нормализира. Егото го предпазва чрез различни защитни механизми.

Преувеличената реакция, агресията или истерията в отговор на дори най-обикновена ситуация са типични за възрастен с КПТСР. Много от жертвите, според тежестта на травмата, спират личностното си развитие на даден етап от детството си и си остават там дори и като възрастни.

Емоционалната им зрялост остава на нивото на дете, т.е. липсва. Те живеят във фантазии, в паралелен свят, в който разиграват различни сценарии. В тези истории всичко е винаги под техен контрол или някой идва да ги спаси от живота и „съдбата им“.

Важно за оздряването на жертвите е да адресират пострадалото си вътрешно дете и да се научат да си правят реперънтинг (re-parenting – да бъдат родители на самите себе си), т.е. да придобият зрялостта да посрещат нуждите си сами.

Работи се за осветяване на изтласканите части на личността – към интеграция чрез приемането им. Работи се много и с тялото – за изграждане на връзка с него и понижаване на изострената реактивност на нервната система.

Соматични (психотелесни) прояви на КПТСР

Възможно е човек да няма спомен за травмите, но тялото ги съхранява и изразява чрез реакциите на нервната система, чрез емоционалните и/или психосоматични реакции към различни ситуации, което ясно показва наличието на проблем.

Телата ни са огромни харддискове със запаметени физически и емоционални спомени. Те помнят всяко докосване, всеки удар, всеки гняв, всяка обида. Всяко посегателство над личността и цялостта засяга нервната система, особено когато става въпрос за дете, при което тя е все още недоразвита и събитията се изтласкват. Травмата не живее само в ума и спомените. Тя става част от нервната и лимбичната система.

Тежките психологически състояния имат и соматични (физически) прояви. Едни от най-честите психотелесни свидетелства за КПТСР са:

• Синдром на раздразненото дебело черво,
• Синдром на проупскливост на червата,
• чревни възпаления, цьолиакия,
• алергии,
• мигрени,
• проблеми с щитовидната жлеза,
• силна болка, без видима причина,
• гадене, световъртежи,
• замъглено зрение,
• хронична умора, безсъние,
• постоянно усещане за „топка в стомаха“ и др.

Емоционалният тормоз, на каквато и да е възраст, може да доведе до КПТСР, но не непременно. Ако след шокиращо или стресиращо събитие страдате от панически страх и високи нива на стрес, потърсете психолог.

Поведенчески отговори към стреса – четирите F-а (Fight, Flight, Freeze, Fawn)

Огромен принос за разбирането и лекуването на хората с КПТСР има работата на Пийт Уокър и книгата му „Complex PTSD: From Surviving To Thriving“ (все още не е издадена на български). Уокър дефинира 4 стрес отговора към критични ситуации, които връщат жертвата в емоционалното състояние от момента на травмата (т. нар. флашбек – EN).

Това са четирите F-a: fight, flight, freeze, fawn. Тези отговори към стреса могат да се проявяват заедно или поотделно, като преобладаващият тип отговор за даден човек проличава в неговото поведение, отношение и нрав.

Какво представляват отговорите към стреса?

• Fight (режим на битка) – индивидът се КПТСР се научава да отговаря на непосилните предизвикателства с гняв, като използва презрение, заплахи, засрамване и др. Подсъзнателно вярва, че контролът и властта създават безопасност и гневните му изблици са средство да ги получи.
• Flight – често индивидът е вманиачен в перфекционизма, бяга от действителността чрез работа, хобита, перфекционизъм или вманиачаване в някаква сфера, като вярва, че по този начин ще избяга от вътрешните и външните конфликти. Ползващите тази стратегия се подсигуряват да са заети във всеки един момент, за да избягат от болката си от изоставяне и липсата си на принадлежност, от натрапливи мисли или непоносими чувства. Те харесват екстремните ситуации и са податливи на злоупотреба със субстанции.
• Freeze типът предпочита безопасността на изолацията. Той се крие, избягва хора и дори се отказва от интимни връзки. Това е най-примитивният отговор към стреса. Цялото тяло работи в режим на предсмъртна заплаха. Панкреасът изпуска успокояващи и обезболяващи хормони, към които организмът се пристрастява. Този топ прекарва огромна част от времето си в сън, фантазии и видео игри, дори и като възрастен. Хората с КПТСР имат навика да притаяват дъх, което бързо ги вкарва във Freeze и симпатетичен режим (на стрес). Затова дишането трябва да е във фокуса възможно най-често, защото автоматизираните стресови реакции на нервната система могат да се управляват и да се минимизират вредите.
• Fawn типът намира безопасност, когато е постоянно на разположение на другите, за да задоволява всичките им прищевки и нужди. Той вярва, че като ги омилостивява, ще спечели благоразположението им, за да избегне усложнения и конфликти. Той подсъзнателно е убеден, че, за да е достоен за другите, е необходимо да им служи, да се съобразява изцяло с тях, като в същото време пренебрегва и изоставя себе си. Границите му не съществуват. Обичайно при такива деца поне единият родител е токсичен манипулатор, който използва презрение, заплахи, обвинения и срам, за да подчини детето.

Когато човек е в някой от тези режими на симпатетичната нервна система, цялото му тяло е мобилизирано за оцеляване. Докато това трае, той загубва връзка с частите от мозъка, които отговарят за инициатива, промяна, креативност, вдъхновение и самоконтрол. Управлява го най-примитивната част на мозъка, която действа инстинктивно, а не осъзнато. Съзнанието е стеснено, алтернативите – ограничени, мисленето е черно-бяло.

Разпознаването и наблюдението на стрес отговорите е от изключително значение за лечението. Необходимо е да се заменят тези стрес реакции, превърнали се в части от личността, със здравословни и уравновесени стратегии, като същевременно нервната система и тялото се обгрижват с други практики – йога, дишане, студени душове, спорт, медитация, интервално хранене и др. Всички те изграждат самоконтрол, връзка с реалността и увереност за справяне.

Регулацията на емоциите се развива и усъвършенства с нервното развитие на човек. За съжаление, никой не ни учи вкъщи или в училище, че емоциите са потоци енергия, които преминават в тялото и ако им се противопоставяме, могат да останат блокирани, като бомби със закъснител, които чакат най-малката провокация. Рано или късно, те винаги намират път навън.

Провокативните ситуации обикновено вкарват лицата с КПТСР във флашбек, със съответната комбинация от стрес отговори – freeze, flight, fight и/или fawn, вероятно съчетани със соматични прояви. Жертвата се чувства невъобразимо зле по всякакви начини – психически, емоционално и физически.

Как се лекува КПТСР?

Комплексното посттравматично стресово разстройство е сериозна заплаха за здравето и функционирането на засегнатия индивид в ежедневния живот, дълго след като опасността е преминала. Без подходящо лечение и подкрепа, КПТСР може да причини дълготрайна инвалидност.

За да води пълноценен, спокоен и здравословен живот, човек с посттравматично стресово разстройство трябва да подходи холистично, като включи работа с терапевт, работа с тялото – с чакрите, йога, медитация, дишане, промяна на храненето и др.

Началото на лечението започва с желанието на човека да сложи край на страданието и да си помогне. Основният инструмент оттук нататък е самонаблюдението – да различава какво чувства във всеки един момент, да наблюдава реакциите си към дразнителите и предизвикателствата, докато постепенно времето за реакция (осъзнатостта) се увеличи достатъчно, така че да може да прави избор.

Когато човек си позволи да чувства собствените си чувства, вместо да ги отбягва, се лекува. Когато приеме истината, че страда от нервно разстройство и започне да връща лентата назад, често минава през съкрушителни прозрения. След тяхното осветяване и преработка, може да създава съзнателно реалността си и преначертава пътя си.

За един измъчен човек, търпял с години вътрешния си кошмар, спокойствието в мислите и нервната система означават Щастие.

Методи за лечение на КПТСР по света*

Регион	Година	Организация	Метод на лечение	Успех
Европа	2012	Cochrane	Психотерапия	60%
Европа	2015	EFPT	Фармакотерапия	50%
Северна Америка	2016	APA	Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)	70%
Северна Америка	2019	VA	Емоционално ориентирана терапия (ЕОТ)	80%
Австралия	2017	APS	Терапия за стабилизиране на възприятията (ТСВ)	65%

Често задавани въпроси за комплексното посттравматично стресово разстройство