Пасивна опозиция чрез мълчание

В тази статия:

Пренебрежителното мълчание се състои в отказ от комуникация с друго лице, с цел да го накажем и „поучим“. То може да се използва като емоционален тормоз в отношенията. Нарича се още „пасивна опозиция“.

Страната, която наказва (можем спокойно да я неречем и „насилник“), се опитва да контролира поведението на другия, за да получи очакван резултат. Възможно е дори да отказва да забележи присъствието му.

Този вид емоционално насилие може да се случи във всякакъв вид отношения и връзки и е най-високото ниво на емоционална агресия.

Мълчанието като манипулация

Има различни причини, поради които човек използва мълчанието:

  • защото не знае какво да отговори на даден въпрос,
  • за да избегне конфликт,
  • защото не знае как да изрази чувствата си, но иска да покаже, че е разстроен,
  • за да накаже някого,
  • за да получи търсен резултат.

Такова отношение няма как да разреши несъгласието между страните. Ясната и директна комуникация е съществена за изграждане на здравословни отношения.

Емоционален тормоз ли е мълчанието?

Да, ако:

  • продължава дълго време,
  • пренебрежителното мълчание приключва, когато насилникът реши,
  • целта е да бъдем наказани (има неравенство в отношенията, йерархия),
  • насилникът разговаря с други хора, но не и с нас,
  • насилникът търси съюзници срещу нас (за да бъде оправдан не само в собствените си очи, а и за да усили ефекта на наказанието),
  • насилникът иска да ни накара да чувстваме вина,
  • насилникът иска да ни „поправи“ или промени (според неговите стандарти).

Този тормоз може са бъде съчетан с други видове насилие и опити за контрол.

Когато говорим за деца, е възможно пренебрежителното мълчание да остави трайни психологически и емоционални щети.

Децата имат нужда от опора и емоционално регулиране с възрастен. Да чувстват, че са негодни и недостойни за комуникация с родителя, ги поставя в огромен стрес, още повече ако няма с кого друг да споделят и разговарят.

Така се научават да пренебрегват собствените си потребности, за да избегнат конфликт и да бъдат обичани.

Особено обичайно е пренебрежителното мълчание като метод при родители с нарцистично разстройство, защото вярват, че те винаги са прави, а всички останали са длъжни да търсят проблема в себе си.

Възможно е родителят да използва пренебрежителното мълчание всеки път, когато възникне неудобна за него ситуация. Детето бива дресирано как да се държи, а не да се вслушва в тялото, чувствата и желанията си.

Представете си родител, който редовно, в гнева и невежеството си, използва този метод с децата си. Те ще се чувстват изоставени, отхвърлени, нежелани, изолирани и самотни и отгоре на всичко, ще вярват, че си го заслужават.

Пренебрежителното мълчание за детето е равно на временно изоставяне, по време на което то е принудено да се промени, дори и да не е готово за промяна. Родителят изисква от него да надскочи нервното си развитие, за да бъде омилостивен.

Това, разбира се, няма как да се случи. Нито детето ще стане по-зряло, нито ще се поучи, напротив, ще се травмира.

Какви са последиците от пасивната опозиция?

Ако някога родителите ви са ви наказвали с мълчание, може и да не осъзнавате последиците за вас, като вече възрастни хора:

Здравословно отношение към децата

Ако сте ядосани на детето, кажете му как се чувствате от постъпката му. Обяснете му какво не е наред и как смятате, че би било по-добре. Ако е допуснало грешка, му я посочете по уважителен начин, за да може да се поучи от нея.

Нормално е в такива ситуации да има раздразнение и липса на търпение. Опитайте се да говорите спокойно, но и не чакайте твърде дълго, за да проведете този разговор, защото фокусът и ефектът ще се размият.

Децата попиват примера на родителите. Ако ние ги третираме с мълчание и пренебрежение, един ден вероятно и те ще „решават“ проблемите си по този начин.

Дете, с което са се отнасяли така, се научава да отбягва хора и ситуации, което може да го лиши от възможности за личностно развитие. Ако се чувствате блокирали, вижте как може би вътрешното ви дете ви саботира.

Във всички видове отношения би трябвало да има равенство, независимо кои са участниците. Мълчаливото пренебрежение нарушава баланса, като подчертава йерархията в отношенията – едната страна е главнокомандващ, а другата е подчинена.

Има смисъл да инвестираме усилия в здравословни отношения, защото се отплащат с баланс, психично здраве и вътрешен мир за всички участници.