Как да различим пасивно-агресивното поведение

В тази статия:

Какво означава да си пасивно-агресивен?

Пасивно-агресивното поведение се изразява в индиректната проява на гняв и агресия, вместо тяхното директно адресиране. Това може да включва саркастично отношение, проектиране на вина, наказване чрез мълчание, фина враждебност чрез намеци и др.

Пасивно-агресивното поведение е трудно за разпознаване, тъй като човекът, който се държи по този начин, отрича (възможно дори и пред себе си), че е разстроен или ядосан. То винаги е свързано с автоагресия.

Какво е автоагресия?

Автоагресията е вид агресия, насочена към самия себе си – индивидът умишлено причинява вреда на своето тяло или психика (гризане на ноктите, дърпане на косата, грубо отношение към тялото, недохранване, преяждане, безразборен секс, прием на алкохол и други вредни субстанции и др.).

По-тежките форми на автоагресия варират от самонараняване (като рязане, удряне или изгаряне) до самоубийствени мисли и действия. Психологическите механизми, които стоят зад автоагресията, са:

  • Самонаказание: Поради вина или срам (повтарящи се негативни чувства), човек се опитва да се накаже.
  • Облекчение на емоционална болка: Самонараняването може да бъде начин за освобождаване от интензивни негативни емоции, като гняв, тъга или тревожност.
  • Контрол: В някои случаи, когато индивидът се чувства безпомощен в живота си, самонараняването може да му даде усещане за контрол.
  • Комуникация: Автоагресията като опит да се изрази болка или зов за помощ, когато индивидът не може да намери думи или начини да го направи.

Автоагресията често е свързана с различни психични разстройства, включително депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), гранично личностово разстройство и други. Тя изисква сериозно внимание и интервенция от специалисти в областта на психичното здраве.

Как пасивно-агресивното поведение се отразява на взаимоотношенията?

Пасивно-агресивното поведение има отрицателно въздействие върху взаимоотношенията. То създава объркване и недоверие, тъй като истинските чувства и намерения остават неясни. Това води до липса на комуникация и разбиране и затруднява разрешаването на конфликтите. Възможно е такова отношение да накара другия да се почувства разочарован, негодуващ и неуважен.

Къде сгреших? С какво предизвиках това отношение?

Често другите се научават да стъпват на пръсти около пасивно-агресивната личност, тъй като никога не е напълно сигурно какво мисли или чувства тя. Това прави връзката емоционално отдалечена и затруднява поддържането на здрави и функционални отношения. Отношения, базирани на страх и несигурност, в дългосрочен план подкопават доверието и интимността и водят до евентуално разпадане на връзката.

Какви са причините за пасивно-агресивно поведение?

Има различни причини за пасивно-агресивно поведение. Някои от тях включват:

  • Страх от конфликт: избягване на директна конфронтация поради страх от потенциалните негативни последици, като спорове, неодобрение или отхвърляне.
  • Трудности при изразяването на емоциите: някои хора се затрудняват при изразяването на емоциите си по здравословен и комуникативен начин. Те използват пасивно-агресивното поведение като начин за общуване, без да се налага да обясняват как се чувстват, често защото самите те не различават и не разбират какво точно изпитват.
  • Ниско самочувствие: Хората с ниска самооценка могат да използват пасивно-агресивно поведение като начин да се утвърдят и да запазят властта си в една връзка. Те смятат, че не са достойни за директна комуникация или че чувствата им няма да бъдат признати/отразени/валидирани. Агресията е манипулативна.
  • Неразрешени минали проблеми: Пасивно-агресивното поведение може да произтича от неразрешени минали проблеми като травма от детството, малтретиране или изоставяне.

Важно е да се отбележи, че пасивно-агресивното поведение е заучено и не е личностна черта. Хората с такива прояви могат, с помощта на терапия, консултиране или самопомощ, да оттренират по-здравословни начини за общуване и изразяване на чувствата си.

Как да се излекуваме от пасивно-агресивното поведение?

Справянето с пасивно-агресивното поведение отнема време и усилия, но е постижимо с правилните инструменти и ресурси.

Ето няколко стъпки, които могат да помогнат:

  • Разпознайте и приемете поведението: Първата стъпка в лечението е да разпознаете и признаете, че проявявате пасивно-агресивно поведение. Това може да бъде трудно, тъй като включва изправяне пред трудни емоции и минали преживявания. Понякога личността е толкова крехка, че сама се блокира (защитава) от това да види някакъв недостатък в себе си.
  • Научете се да изразявате себе си директно: Вместо да използвате пасивно-агресивно поведение, научете се да се изразявате и заявявате директно, по здравословен и уверен начин. Това включва усвояване на комуникационни умения като активно слушане, поставяне на граници и ясно изразяване на вашите нужди и чувства. Работете по емоционалната си интелигентност, тъй като тя е основният инструмент, с който да случите това.
  • Разберете основните причини: Опитайте се да разберете основните причини за вашето пасивно-агресивно поведение. Основната причина е потиснат гняв. Анализирайте миналите си преживявания и емоции, които може да са допринесли за развитието на това поведение. В какви ситуации сте се страхували да изразите гнева си?
  • Потърсете терапия или консултация: Психологът може да ви помогне да преодолеете моделите на пасивно-агресивното си поведение и да ви предостави техники за подобряване на комуникацията и взаимоотношенията.
  • Практикувайте майндфулнес: Наблюдавайте самите себе си. Медитацията, дишането и йогата ще ви помогнат да осъзнаете по-добре своите мисли, чувства и поведение. Значително ще подобрят управлението на трудните емоции и ще намалят стреса, който допринася за пасивно-агресивното поведение.
  • Бъдете търпеливи със себе си: Научаването на нови поведения отнема време и усилия. Бъдете състрадателни към себе си през целия процес. Ще има лоши дни, но добрите ще стават все повече.

Промяната на поведението отнема време. Няма да се случи за една нощ или с едно посещение при психолога. С търпение, практика и правилните ресурси можете да се научите на по-здравословни начини за общуване и изразяване на себе си.

Поставяйте единия крак след другия по посока на лекуването си. След време ще осъзнаете, че сте извървяли дълъг път и все по-рядко се налага да сте пасивно-агресивни.